ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 931
София, 05. октомври 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2091 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 45/17.02.2017 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1445/2016, с което е потвърдено решение № 904/13.10.2016 на Старозагорскя районен съд по гр. д. № 3064/2016, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. И. Х. от САК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението му да обсъди и изложи мотиви по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, за правомощията на въззивния съд да се произнесе по факти опорочаващи надлежното упражняване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, които не са посочени в исковата молба като основание за незаконност на уволнението и кога се преклудира възможността за посочването им, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата И. Б. П., представляван от адв. Н. Г. от САК, я оспорва, като счита, че всички повдигнати правни въпроси се свеждат до тезата, че липсата на мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ не е предявена като основание за незаконност на уволнението, което не отговаря на действителността, тъй като в исковата молба е посочено, че разрешението на Д. е незаконсъобразно, тъй като постановено въпреки закрилата по чл. 344 ал. 3 КТ вр.чл.1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5, МЗ. Ищецът се е позовал на невземането на мнение от ТЕЛК, след като се е запознал с документите по искането на разрешение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата на основание член 328, ал. 1, т. 2 КТ е незаконно, тъй като работникът е страдал от заболяване по Наредба № 5 и разрешението от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена без да е взето мнението на ТЕЛК съгласно чл. 333, ал. 2 КТ. Мнението на ТЕЛК не е задължително и не може да бъде оспорено по никакъв ред, то може да бъде дадено под формата на всякакъв писмен акт, но е част от изискванията за надлежно упражняване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на посочените в закона основания, поради което липсата му опорочава уволнението.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят решението по делото. В исковата молба ищецът е оспорил законосъобразността на издаденото от инспекцията по труда разрешение, а след отговора на исковата молба и представяне на документите по искането на разрешение от инспекцията по труда ищецът се е позовал на невземането на мнение от ТЕЛК съгласно изискванията на чл. 333, ал. 2 КТ.
При този изход на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 45/17.02.2017 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1445/2016.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на И. Б. П. сумата 700 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.