ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 932
София, 05. октомври 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2117 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1589/12.12.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2180/2016, с което е отменено решение № 3316/14.09.2016 на Варненския районен съд по гр. д. № 4607/2016, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от юрк. П. П. като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда в мотивите си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, за правомощията на въззивния съд при проверката на първоинстанционното решение и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да извърши подбор, когато е съкратена единствена щатна длъжност, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата З. Д. И., представляван от адв. Хр. Р. от Ш., я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Претендира направените по делото разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е бил “Координатор мрежа-резервни части” при ответника, с месторабота в [населено място], като със заповед № 02/04.02.2016 на изпълнителния директор на дружеството трудовото правоотношение е прекратено на основание член 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. Ищецът е претърпял трудова злополука, като след връщането му на работа е предал предоставените му материални активи на представител на ответното дружество и е получил предложение от работодателя си за прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение, което не е приел. Със заповед № 1/22.01.2016 ответникът е утвърдил ново щатно разписание, влязло в сила на същата дата, с което съставът на направление „Продажби на резервни части“ се намалява с една бройка, като се премахва длъжността „координатор мрежа-резервни части“ и се създава длъжност „търговец резервни части“. По делото е приложена молба от В. В. от 07.01.2016 г., с която същият е поискал да бъде преназначен от длъжността „координатор мрежа-резервни части“ на длъжност „търговец резервни части“, считано от 08.01.2016 г., както и допълнително споразумение, с което същият е преназначен на новосъздадената длъжност „търговец резервни части“, с място на работа в [населено място], като към този момент в дружеството все още е действало старото щатно разписание, според което в направление „Продажби на резервни части“ са били на щат 18 души, вкл. изпълнителния директор, по което щатно разписание липсва длъжност „търговец на резервни части“, а видно по поименното щатно разписание всички длъжности са заети. Въззивният съд е приел, че доколкото към този момент не е съществувала такава длъжност, то на нея не е можело да бъде назначено лице на нея, поради което и служителят е заемал старата си длъжност. Съдът е приел, че от старото щатно разписание, трудови договори, както и от събраните пред първата инстанция гласни доказателства е установено, че работодателят не е разграничил длъжностите „координатор мрежа-резервни части“ като месторабота в Пловдив и Варна, а това е направено едва с допълнително споразумение на В. В.. Прието е, че съгласно двете щатни разписания, макар и двамата координатори мрежа-резервни части да са с действителна месторабота в [населено място] и [населено място], в трудовите им договори е било записано като място на работа – София, поради което не може да се приеме, че те са „обособено структурно звено“ и работодателят е следвало да извърши подбор между двамата служители, заемащи длъжността „координатор мрежа-резервни части“, което в случая не е било направено и уволнението, като незаконно е отменено, а ищецът е възстановен на заеманата длъжност. За пълнота на изложението е посочено, че от сравнението на длъжностните характеристики на старата и новосъздадената длъжност е видно, че двете длъжности нямат различия в характера на основните задължения и отговорности, а само са редактирани общи правила, които следва да се спазват от всички работници и служители. Въззивният съд е приел, че е налице злоупотреба с право, долколкото съкращаването на щата е с цел прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, а не на изпълнението на решението на съда, с което е отменена предходна заповед за уволнение на ищеца и за възстановяването му на заеманата от него преди това длъжност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. В мотивите на решението съдът преценява по вътрешно убеждение и обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти, като посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Не е налице противоречие с приетото в т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В случая съдът не е надхвърлил правомощията си, нито служебно е защитил интереса на работника, доколкото с молба са изложени допълнителни съображения към оплакванията във въззивната жалба. Съдът е съобразил установената практика, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Това предполага правото или задължението за подбор да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Приложените от касатора решения не са в противоречие с приетото от въззивния съд, доколкото с тях е прието, че работодателят няма задължение да извърши подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължението за извършване на подбор възниква, когато при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа се премахват част от бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности.
При този изход на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1589/12.12.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2180/2016.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на З. Д. И. от [населено място] сумата 2.000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.