2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
гр. София,11.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1844 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Б. против решение № 33/28.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 28/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че наличие на втората хипотеза на закриляните според нормата лица не е установено – липсват събрани доказателства, а и изрични твърдения, ищцата да е била член на синдикално ръководство на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган липсват. Съдът е приел, че ръководният изборен синдикален орган следва да стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена, като такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. Прието е, че липсват основания да се приеме, че Общинското синдикално дружество към Общинския координационен съвет на НУС, създадено по реда на чл.14 ал.5 от Устава на НУС представлява по-горестоящ орган над първичните организационно-структурни звена, който ръководи или координира дейността им, доколкото е прието, че структура на синдиката, в чието ръководство е ищцата, в училището, в което е работила, липсва. Това е възприето от правна страна от въззивния съд по въпросите, посочени от касатора в изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението относно основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Видно от данните по делото, от представените доказателства, касаещи структурата на синдиката, в чието ръководство е ищцата, както и от доказателствата за броя на членовете на този синдикат в училището-работодател, секция на този синдикат в училището не е учредена, доколкото изискването за това е да се налице най-малко трима членуващи в синдиката, докато при работодателя те са само двама. Задължителната съдебна практика по отношение на закрилата на лицата по чл.333, ал.3 КТ, заемащи ръководна длъжност в синдикална организация на териториален принцип /доколкото в тази насока са зададените правни въпроси/ е обективирана в постановени решения по чл.290 ГПК.
Съгласно тази задължителна съдебна практика, предназначението на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ е да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя, и поради това с предварителна закрила се ползва синдикалното ръководство в предприятието, както и ръководството на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган – лицата, представляващи организацията и отстояващи синдикалните интереси, но само ако съответната организация има структура в предприятието. ВКС изрично сочи, че участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не дава основание за ползване на предварителна закрила, тъй като не може да възникне конфликт на интереси. Според разбирането на ВКС, председателят и секретарят на първично организационно структурно звено извън предприятието, както и тези на синдикално ръководство на синдикат, който няма секция или първично звено при работодателя, не са членове на ръководен изборен синдикален орган по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ и не се ползват с право на синдикална закрила при уволнение. В този смисъл е решение № 139/2016 г., постановено по гр.д.№ 6080/2015 г. от ІV гр.отд. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд е съобразил тази задължителна съдебна практика, предвид фактите по спора, поради което правните въпроси, касаещи закрилата по чл.333, ал.3 КТ, не са разрешени при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за това производство, в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/28.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 28/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА А. Ц. Б. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на Основно училище „Даскал Д.” [населено място] сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.