О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.595
гр. София,19.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2502 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Ж. Г. срещу определение от 11.08.2017 г. по гр.д.№1187/2017 г. на ОС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение №258 от 19.06.2017 г. по гр.д.№326_2017 г. на РС Карнобат, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Г. Ж. Г. срещу ПК „С.” иск по чл.124, ал.4 от ГПК.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че районният и окръжният съд неправилно, в противоречие със задължителната практика на ВКС са приели, че протоколът от проведено общо събрание на ответната кооперация е частен свидетелстващ документ и че за ищеца няма правен интерес от воденето на иска за установяване на неверността му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск по чл.124, ал.4 от ГПК, въззивният съд е приел, че представеният протокол от Общо събрание на ПК „С.” е частен свидетелстващ документ и тъй като ищецът твърди, че протоколът е неверен, а иск по чл.124, ал.4 от ГПК може да има за предмет оспорване на верносттта, но само на официални свидетелстващи документи /на които законът придава обвързваща съда доказателствена сила/, доколкото доказателствена сила на частните документи е формална, е достигнал до извод, че за ищеца липса на правен интерес от водене на иска, респективно за недопустимост на производството.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението доводи за противоречие на определението със закона и съдебната практика и съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 11.08.2017 г. по гр.д.№1187/2017 г. на ОС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.