1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр.София, 20.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3963/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение на Софийски градски съд № 17305 от 29.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 7199/ 2017 г. С него е потвърдено определение на Софийски районен съд от 04.01.2017 г. по гр.д.№ 7199/ 2017 г. за прекратяване на производството по подадената от касатора искова молба против ЗД [фирма] за заплащане на сумата 12 530 лв. Прекратяването на производството е постановено по съображения, че не е допустим иск за обезщетяване на вреди, състоящи се в разходи за адвокатска защита на трето лице – помагач, причинени от неоснователното му привличане.
Жалбоподателят поддържа, че изводът за недопустимост на предявения иск е незаконосъобразен. В производството, по което е привлечено като помагач против волята си, третото лице не може да претендира възстановяване на направените разходи за адвокатска защита по силата на изрична разпоредба на закона. Когато обаче привличането е извършено при злоупотреба с процесуални права, разходите за защита съставляват вреди, причинени с неправомерно поведение на привличащата страна, поради което е допустим иск за обезщетяването им в отделно производство. В обжалваното определение било прието обратното, поради което касаторът моли за отмяната му. Като основание за допускането му до касационно обжалване повдига процесуалноправния въпрос допустим ли е иск за обезщетяване на вредите, търпени от привлечено в процес между други страни трето лице, когато привличането е извършено при злоупотреба с процесуални права от привличащия. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по искова молба на [община] срещу ЗД [фирма], предявен е осъдителен иск за сумата 12 530 лв. Правопораждащите фактически твърдения на ищеца са, че е бил привлечен от ответника да го подпомага в производството по гр.д.№ 86/ 2015 г. на Софийски градски съд, образувано по претенции срещу ЗД [фирма] общо от 400 000 лв. Ответникът обосновал искането си за привличане с твърдения, че [община] е съпричинила събитието, при което са настъпили вредите в размер 400 000 лв. С оглед цената на предявените искове, общината разходвала за адвокатска защита в производството, по което е привлечена, сумата 12 530 лв. Привличането обаче било извършено, без да е налице основание за това и в хода на делото ответникът изрично поискал прекратяване на производството по отношение на [община]. Разноските за защита на третото лице по гр.д.№ 86/ 2015 г. на Софийски градски съд не били присъдени, поради което [община] претендира същите като вреди, произтекли от неоснователното й привличане. Въззивният съд посочил, че при така изложените от ищеца твърдения искът е недопустим. Приел, че законът не допуска разноските на третите лица, привлечени в производството като помагачи на основните страни, да бъдат възложени в тежест на някоя от последните. Тези разноски оставали за сметка на самото трето лице. Счел за недопустимо също претендирането на разноски за защита в процеса извън рамките на производството, в което са сторени. Те не могат да бъдат претендирани и с иск като вреди, освен ако няма злоупотреба с процесуални права. Твърдения за недобросъвестност на ответника по гр.д.№ 86/ 2015 г. на Софийски градски съд при привличането на Общината като трето лице, обаче, ищецът не е въвел в исковата молба.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос не е обуславящ. Съдът не е постановил в акта си, че не може в отделно производство привлеченото по друго дело трето лице да претендира вредите, които са причинени от недобросъвестните действия на привличащия. За да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, съдът се е позовал на обстоятелството, че в исковата си молба [община] не е релевирала твърдения за злоупотреба с правото на привличане от страна на ЗД [фирма] в производството по гр.д.№ 86/ 2015 на Софийски градски съд. Такива твърдения са изложени едва в частната жалба срещу прекратителното определение на първата инстанция, но не и в исковата молба, която предопределя основанието на предявения иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 17305 от 29.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 7199/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: