3
определение по гр.д.№ 1165 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 23.102017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1165 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. М. срещу решение № 204 от 23.11.2016 г. по в.гр.д.№ 450 от 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, III граждански състав, с което е потвърдено решение № 603 от 25.04.2016 г. по гр.д.№ 2021 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от В. Д. М. срещу бившия й съпруг Х. М. М. иск с правно основание чл.29,ал.3 от Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на В. М. в придобитото по време на брака имущество в размер на 90 %.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касаторката, решението противоречи на посочена от нея задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроса: законосъобразно ли е процесуалното развитие на процеса при липса на доклад по делото и неразпределение на доказателствената тежест от страна на съда между страните ?
В писмен отговор от 07.03.2017 г. ответникът по жалбата Х. М. М. оспорва същата. Моли касационната обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял на ищцата в придобитото по време на брака й с ответника имущество, въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищцата да има значително по-голям принос в придобиването на това имущество. И двамата съпрузи са работили, получавали са доходи, които са влагали в закупените по време на брака имоти и движими вещи, в тяхното ремонтиране и поддържане, в издръжката на домакинството. Прието е, че правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест за доказване на относимите към конкретния правен спор факти.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният от касаторката правен въпрос /законосъобразно ли е процесуалното развитие на процеса при липса на доклад по делото и неразпределение на доказателствената тежест от страна на съда между страните/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване. Този въпрос е напълно неотносим към конкретното дело, по което с изрично определение № 3427 от 1012.2014 г. първоинстанционнният съд е изготвил доклад, разпределил е доказателствената тежест между страните и им е дал възможност да ангажират доказателства за твърдените от тях факти и обстоятелства.
Предвид на гореизложеното и тъй като касаторката не е поставила други правни въпроси от значение за делото, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси /освен въпроси, които касаят валидността и допустимостта на въззивното решение/, касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 23.11.2016 г. по в.гр.д.№ 450 от 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, III граждански състав.
ОСЪЖДА В. Д. М. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.2, чрез адв.М. М. да заплати на Х. М. М. със съдебен адрес [населено място], пл.“Ц. К.“, № 1, ет.1, чрез адв.Н. К. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.