2_1851/19.12.2012 г.
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1
НЕВДОВ – чл.3, ал.1
В запитването описвате следната фактическа обстановка:
Извършена Ви е проверка от органи на РУ”СО” ……………. и са Ви издадени задължителни предписания за корекция на Декларация обр.№1 и начисленото възнаграждение за постигнати резултати на предагогическия персонал да се разпредели за всички месеци от учебната година.
Поставяте въпроси трябва ли да се приложи чл.3, ал.1 от НЕВДОВ за допълнителното възнаграждение за постигнати резултати и ако трябва то за кои месеци?
Предвид факта, че желаете да получите становище, което да използвате по повод възникнал спор между Вас и друга институция, изразяваме следното принципно становище:
Осигуряването на работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т.1 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислени и неизплатени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл. 127, ал. 1 от КСО/. На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.33 от Закона за здравното осигуряване, за работниците и служителите, здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ат Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Следователно, допълнителни възнаграждения имащи характер на премии (като например тринадесета заплата, коледна или великденска заплата и други подобни възнаграждения), се отнасят за месеца, в който са изплатени, с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход.
При изплащане на годишни премии, отнасящи се за резултати за годината, тези възнаграждения следва да се разпределят пропорционално на месеците, за които се отнасят, с оглед определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски.
Съдържанието, сроковете, редът, начинът за събиране и съхраняване на данните по чл.5, ал.4 от КСО са регламентирани с Наредба № Н-8, издадена от министъра на финансите. С разпоредбите на Наредба № Н-8 (приложение № 1) е предвидена възможност за коригиране на подадена декларация обр. 1, включително и в случаите, когато са изплатени допълнително възнаграждения за минало време, върху които се дължат осигурителни вноски. В тези случаи, освен коригираните, се попълват и всички останали реквизити от подадената преди това декларация.
Следва да имате в предвид, че съгласно чл.110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В този смисъл, конкретните параметри на упражняваната трудова дейност от заетите лица, вида и характера на получаваните възнаграждения и периодите, за които те се отнасят, подлежат на установяване и доказване в хода на ревизионното производство.
‘