1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
гр.София, 23.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1995/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. О. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2280 от 23.11.2016 г. по т.д.№ 2283/ 2015 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 14756/ 2010 г. и по този начин по иска, предявен против касатора от Б. Ц. Я., е признато за установено, че С. О. дължи на Б. Я. сумата 20 000 евро по запис на заповед от 24.02.2008 г. със законната лихва от 16.02.2009 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 9743/ 2009 г. по описа на Софийски районен съд.
Касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване материалноправния въпрос (уточнен, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) намират ли приложение разпоредбите на чл.146 ал.3, чл.147 и чл.148 ЗЗД за менителничното поръчителство в случай, при който приносителят на ефекта е предявил иск единствено срещу авалист по запис на заповед. Поддържа наличието на всички допълнителни основания по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответната по касация страна Б. Ц. Я. оспорва жалбата с доводи, че по поставения от жалбоподателя въпрос съдебната практика е безпротиворечиво установена, като не е налице никое от допълнителните основания по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че на 24.02.2008 г. Р. С. И. е издал запис на заповед на Б. Ц. Я. за сумата 70 000 евро с падеж 28.02.2008 г. Записът е авалиран от ответника С. А. О.. На 18.02.2009 г. Б. Я. е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на ефекта срещу издателя и поръчителя. Авалистът е възразил срещу заповедта и за съществуването на вземането е предявен иска, по който е образувано настоящето производство. Въззивният съд приел този иск за основателен, като посочил, че е сезиран с бланкова въззивна жалба и е ограничен в произнасянето си от посоченото в нея. Основното възражение на ответника е за погасяване на задължението по казуалното отношение, което записът на заповед обезпечава, но с такова възражение авалистът по менителничен ефект не разполага. То може да бъде правено само от издателя на ефекта, а на менителничния поръчител законът предоставя единствено възражения, черпени от пороци във формата на записа.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора материалноправен въпрос не е обуславящ. Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение С. О. не е повдигнал този въпрос, жалбата му е бланкова. Съответно ограничената в правомощията си от разпоредбата на чл.269 ГПК въззивна инстанция не го е разглеждала и разрешавала. Тя е уважила иска по съображения, че авалист по менителничен ефект не разполага с възражения, черпени от казуалните отношения между издател и поемател. Въпрос за погасяване на валидно учредено менителнично поръчителство въззивният съд не е разрешавал, тъй като такъв въпрос пред него не е бил надлежно поставен.
По тези съображения Върховният касационен съд не намира основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2280 от 23.11.2016 г. по т.д.№ 2283/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: