1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
Гр.София, 25.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 706/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 1996/26.10.2916 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, по т.д.№ 1892/2015 г., с което е отменено решението на ОС Монтана по гр.д.№ 134/2014 г. в частта за уважаване на предявените искове на касатора срещу [фирма] с правно основание чл. 266 ЗЗД за сумата в размер над 64798,93 лв. – придобито вземане по договор за цесия от 7 май 2014 г., сключен между цедента [фирма] и цесионера [фирма], представляващо възнаграждение за СМР по договор за строителство от 12.07.2013 г., сключен между [фирма] и [фирма], на 3 броя нискоетажни сгради за настаняване на туристи с местонахождение [населено място], [община], както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 1377,29 лв., представляваща обезвреда в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата 64 798,93 лв. и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от „С. ленд“ [населено място], област София, срещу [фирма] иск с правно основание чл.266 ЗЗД за разликата над 64 798,93 лв. до предявения размер на 136104,89 лв. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 1377,29 лв. до пълния предявен размер 4 126,69 лв. – законна лихва за забава върху главницата 64 798,93 лв. В останалата му част решението е потвърдено. В жалбата на ищеца се поддържа, че решението на въззивната инстанция е неправилно в отменително-отхвърлителната част по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му в обжалваната част и уважаване на обективно съединените искове в пълния размер. В изложение на касационните основания по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] София изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел в съответствие с констатациите на съдебно-техническа експертиза, че част от актуваните СМР в актове обр.19 не са изпълнени. При оглед на трите процесни сгради и осигурен достъп на вещото лице до вътрешността им са установени неизпълнение на отводнителната система, на външни и вътрешни мазилки, на циментови замазки по подовете, на пречиствателна станция за отпадни води, на камини, на вътрешната дограма, поради което съдът е приел, че възнаграждението за процесните видове СМР подлежи на редуциране в съответствие с неизпълнението на част от атакуваните и фактурирани СМР.
Възражението за неизпълнение на част от актуваните СМР от [фирма] е направено от ответното Е. още с отговора на исковата молба, в допълнителна искова молба ищцовото дружество е оспорило твърденията му и е заявило, че процесните актове удостоверяват реално извършени СМР на обекта на възложителя в [населено място], [община], поради което за установяване на спорното обстоятелство извършени ли са описаните в актовете СМР е допусната съдебно-техническа експертиза по искане на ответника, заявено с отговора на допълнителната искова молба. Чрез заключението на в.л. К. Б., чиито констатации не са оспорени от страните, се установява несъответствие между актуваното и изпълнено строителство, описано след външен оглед на сградите. Поради неосигурен достъп на вещото лице до вътрешната част на постройките е поискана от ответната страна повторна експертиза и съдът е отказал такава при изричното противопоставяне на ищеца поради процесуална преклузия на основание чл.264 ал.3 ЗЗД. Предвид релевираните с въззивната жалба на ответника оплаквания за отказ на първоинстанционния съд да уважи доказателствените му искания относно допустими и относими към спора доказателства, заявени своевременно, Софийският апелативен съд е събрал във въззивното производство доказателствата, които не са били допуснати от ОС Монтана поради процесуални нарушения – актове обр.12 за скрити видове СМР и допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да установи при оглед извършени ли са всички актувани СМР в актове от № 5 до № 9 и да остойности неизпълнените, но актувани работи съобразно единичните цени, съгласувани чрез количествено-стойностна сметка към договора. Въззивният съд е отказал да уважи доказателствените искания на ищеца-въззиваема страна за събиране на гласни доказателства относно несвоевременно заявени твърдения за разрушаване и демонтиране на изпълнен видове СМР на процесния обект поради преклузия.
В контекста на заявени с касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила относно събиране на нови доказателства, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна, е зададен следния въпрос на касатора:
„При наличието на подписани актове обр.19 през 2014 г. за реално извършени работи, неустановени при оглед на място след две години, следва ли съдът да поиска от страните да уточнят каква е причината за несъответствието между документираните и констатираните на място СМР – начално неизпълнение, демонтиране или погиване впоследствие или кражби на обекта и с оглед на изразените от тях становище да укаже кои факти се нуждаят от доказване. При липса на проявена активност от съда преклудирано ли е искането на жалбоподателя за допускането на свидетел, който да установи, че към датата на съставянето на актовете изпълнените съобразно договора работи са били налице. Преклудирано ли е искането за снабдяване с протоколи от ТД на НАП, с които са констатира СМР от данъчните органи чрез проверка на място през 2014 г. във връзка с признаването на данъчен кредит на ответника“.
Така формулираните в изложението процесуалноправни въпроси на ищеца-касатор са от значение за установяване и възприемане на фактическата обстановка, за обсъждане на доказателствата по делото и за законосъобразността на действията на съда, а не за изхода на спора по конкретното дело. Обосновката на жалбоподателя съдържа по същество оплаквания за неправилност на съдебния акт, а основанията по чл.281 т. 3 ГПК не подлежат на проверка в стадия на селектиране на касационната жалба съгласно постановките на т. 1 в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото и за формиране решаващата воля на съда, не и за правилността на обжалваното решение. Касаторът не посочва и задължителна практика на ВКС – постановления, тълкувателни решения или практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, в отклонение на която са предприети процесуалните действия на въззивния съд.
Независимо от горното настоящият съдебен състав приема, че действията на въззивната инстанция по събиране на доказателства са съобразени с разпоредбите на чл.266 ГПК и чл.7 ал.1 изр.2 ГПК. Доказателства за несъответствие между актувани СМР и действително изпълнени такива, констатирани при оглед на място, са събрани още от първоинстанционния съд. Пред ОС Монтана, както и с отговора на въззивната жалба ищецът-касатор не е твърдял, че част от изпълнените работи са били демонтирани, разрушени или откраднати впоследствие и не е поискал своевременно установяване на следи от демонтаж или разрушения в обекта чрез допълнителна задача на техническата експертиза, нещо повече – в отговор на въззивната жалба сочи като безспорно фактическо извършване на строителството такова, каквото е установено от СТЕ /лист 27 в досието на делото на САС/, поради което следва да се приеме, че процесуалните действия на въззивния съд са съобразени с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която е длъжен да събере допустимите, относими и представени своевременно доказателства в подкрепа на своевременно релевирани от страните възражения и да ги обсъди в тяхната съвкупност при съблюдаване на ограниченията на чл.266 ГПК и в рамките на очертаните с въззивната жалба предели.
Вторият въпрос на касатора – подлежат ли на заплащане СМР, които не са включени в договорените или описани в количествено-стойностната сметка работи, но са реално извършени и актувани с двустранно съставени актове обр.19 – не е обсъждан в решението на въззивния съд и не е обусловил правната му воля за частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска за част от процесното вземане.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените от него основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1996/26.10.2016 г., по в.т.д.№ 1892/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: