2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
гр. София, 26.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2345 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Т. против решение № 289/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 242/2017 г. от ІІ-ри състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.
Съдът е приел, че възраженията срещу заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са, че не е спазено уговореното предизвестие за прекратяване от 3 месеца, че към датата на прекратяване на правоотношението е ползвал отпуск поради временна неработоспособност и че работодателят не е съобразил закрилата по КТ, доколкото е с 40% намалена трудоспособност. Прието е по тези възражения, че договореният срок на предизвестие е във връзка с възможността някоя от страните да прекрати трудовото правоотношение при наличие на хипотезите по чл. 326 или чл. 328 КТ, какъвто настоящият случай не е, тъй като правоотношението между ищеца и ответното дружество е прекратено по взаимно съгласие по инициатива на ищеца. От фактическа страна е прието, че твърдението на ищеца, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е бил в отпуск по болест не отговаря на истината. Видно от представения болничен лист, той е бил в отпуск в периода от 19.07.2016г. до 22.07.2016г., но към датата на прекратяване- 25.07.2016г., отпускът по болест е бил изтекъл. По отношение на възражението на ищеца относно закрилата по чл.333 КТ е прието, че закрилата при уволнение, установена в чл. 333, ал.1, т. 2 и ал.2 КТ, относно необходимостта от предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК е приложима само при уволнението, извършено в случаите, посочени в чл. 333, ал. КТ, а именно -на основание чл. 328, ал.1, т.2,3, 5, и 11 и чл. 330, ал.2, т.6 КТ, т.е. тази предварителна закрила не е приложима при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, какъвто е настоящият случай, поради което работодателят няма задължение нито да иска, нито да получава такова разрешение, съответно мнение.
Прието е от състава на въззивния съд, че ищецът не е оспорил с исковата молба авторството на заявлението за прекратяване по взаимно съгласие, поради което наведените във въззивната жалба за първи път останали недоказани твърдения, че на 22.07.2016г. не е бил на работното си място и не е подавал заявлението са несвоевременно наведени, а от друга страна – и ирелевантни предвид липсата на забрана за подаване на заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по време на ползване на разрешен отпуск.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочените правни въпроси касаят възможността да се прекрати трудово правооотношение по време на ползуване на отпуск поради временна нетрудоспособност и заклирата в това отношение по чл.333 КТ.
Съдът не се е произнесъл при наличието на противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика, доколкото е прието от фактическа страна, че прекратяването на трудовото правоотношение, на първо място е след изтичането на отпуска поради временна нетрудоспособност на ищеца, а на второ място, прекратяването на трудовото правоотношение е по взаимно съгласие, по молба на ищеца, като в този случай не се прилага разпоредбата на чл.333 КТ относно закрилата на лице, което ползува отпуск поради временна нетрудоспособност. Липсата на противоречие и на относимост на поставените правни въпрос водят и до липса на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 242/2017 г. от ІІ-ри състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.