2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 992
гр. София,26.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2338 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. С. против решение №82/2017 г., постановено по гр.д.№ 72/2017 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.
Съдът е приел, че ищцата се позовава на това, че не е допуснала вмененото й в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа за периода от 04.04.2016 год. до 08.04.2016 год. Прието е, че в длъжностната й характеристика е предвидено, че „работи по график, утвърден от директора“- раздел Условия на труд и работна среда, но независимо от това, съдът е приел, че с неявяването си на работа за посочения в уволнителната заповед период от време, ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.1, предл.3 – то от КТ, за което е предвидено най – тежкото дисциплинарно наказание. Посочено е, че съгласно раздел VIII , т.5 от Правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2015 год. – 2016 год. /Правилника/, в извън учебно време всички работещи в О. са с работно време от 08.00 до 12.00 часа и от 12.30 часа до 16.30 часа, а в т.20 от Правлиника в задължение на възпитателите – длъжност, изпълнявана и от ищцата е вменено и това, че по време на ваканция, когато не е в график е задължена да подаде молба за ползване на отпуск. Съдът е приел за безспорно по делото, че от страна на ищцата не е подавана молба за отпуск и съответно ползването на такъв не й е бил разрешен. В тази насока съдът е ценил приетата като писмено доказателство Заповед № 91 – 3 от 01.04.2016 год. на директора на О., видно от която е, че на седем служители, изпълняващи еднаква с тази на ищцата длъжност е било разрешено ползването на платен годишен отпуск, част от които служители са били включени и в графика за дежурствата от 05.04.2016 год. до 08.04.2016 год. Наличието на това обстоятелство е довело съда до извод за недоказаност за заявеното от ищцата твърдение, че невключването й в графика за дежурства я освобождава от задължението да се явява на работа или от това – да подаде молба за отпуск, с което да оправдае отсъствието си от работа. Съдът е приел за недоказано направеното от ищцата оспорване на съдържанието на т.20 от Правилника, обосновало наложено на ищцата за допуснато от нея нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в течение на пет последователни работни дни.
Съдът е приел за необосновани изложените от ищцата доводи за това, че наложеното й наказание не съответства на тежестта на допуснатото от нея нарушение на трудовата дисциплина, отчитайки в тази насока както продължителността на неявяването й на работа, така и на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението.
В изложението на касационните основания, приложено към жалбата, както и в допълнителната молба, се повтарят изцяло оплакванията по касационната жалба, касаещи обосноваността на съдебното решение и евентуалната му неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради процесуални нарушения. Всички тези доводи на касатора са неотносими към производството по чл.288 ГПК, имащо за цел проверка допустимостта на касационното производство по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, касаещо произнасяне от страна на въззивния съд по посочени от касатора правни въпроси, в хипотезата на коя да е от предпоставките на посочената разпоредба. Проверката на обосноваността на решението /фактите по спора/, както е на неговата евентуална неправилност е недопустимо да се извършва в настоящото производство, е следва да се извърши в производството по разглеждането на касационната жалба, но едва след като са налице предпоставките относно допустимостта на касационното обжалване. Доводите в насока на преценка на тежестта на допуснатото нарушение и съответствието му с наложеното наказания и соченото в тази насока основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК са неоснователни, доколкото във всеки един от различните казуси е различна фактическата обстановка, като в конкретния случай съдът е изложил мотиви защо приема наложеното наказания за съответствуващо на допуснатото нарушение, като проверката на тази обосновка е въпрос на фактите по спора, а не е правен извод.
Предвид изложеното, не са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 800 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №82/2017 г., постановено по гр.д.№ 72/2017 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Р. М. С. от [населено място], общ. С., област Х. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Център за подкрепа на личното развитие – Обединени ученически общежития – Х. сумата 800 /осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.