4
определение по гр.д.№ 1538 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1538 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. К. срещу решение от 15.12.2016 г. по гр.д.№ 10946 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 22.03.2016 г. по гр.д.№ 11566 от 2011 г. на Софийския районен съд, 76 състав в частта му за отхвърляне на предявения от П. П. К. срещу М. Д. Д. иск по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3 ЗС за разликата над уважения размер от 2 700 лв. до пълния предявен размер от 23 200 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на закона- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба на закона би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси, дословно цитирани от изложението по чл.284, л.3, т.1 ГПК:
1. Налице ли е необоснованост и/или нарушение на материалния закон на въззивното съдебно решение, което потвърждава първоинстанционно съдебно решение, когато в него се отхвърля искова претенция за конкретна парична сума за подобрения, посочени по пера и размер, която сума е определена само като математическо изражение по усмотрение на съда и не кореспондира на правилата на математиката, логиката, правото и доказателствата по делото ?
2. Налице ли е нарушение на материалния закон на въззивното съдебно решение, което потвърждава първоинстанционно съдебно решение, в което съдът дава различна и противоречива правна квалификация на едни и същи обстоятелства по делото ?
В писмен отговор от 08.04.2017 г. ответницата по жалбата М. Д. Д. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за подобрения за сумата над 2 700 лв. до пълния предявен размер от 23 200 лв., въззивният съд е приел, че ищецът по този иск П. К. не е доказал да е извършил претендираните от него подобрения в съсобсвения му с ответницата имот. Представил е множество фактури и стокова разписка, но в нито един от тези документи като получател на стоката не е посочен той- като получател е посочено или [фирма] с МОЛ П. П., или М. Крайнинска, или не е посочен получател. Не било ясно и за кой имот са били предназначени закупените с горепосочените фактури и стокова разписка стоки и материали. Същото важело и за представената гаранция, издадена от „Термо плюс“. Единствените други ангажирани от П. К. доказателства, че той е извършил претендираните подобрения, били показанията на бившата му първа съпруга М. К.. Въззивният съд изрично е посочил, че не кредитира тези показания, на първо място като изходящи от заинтересовано от спора лице /доколкото свидетелката живеела на семейни начала с П. К./ и на второ място, тъй като тези показания се опровергавали от показанията на другите разпитани по делото свидетели Г. Т. и К. М., които съдът е счел за обективни, достоверни, кореспондиращи си едни с други и убедителни. По-конкретно опровергани били показанията на М. К., че старата парна инсталация и електрическата инсталация не са били изправни, което е наложило подмяната им, че в двора имало високи подпочвени води и същият се наводнявал при дъжд и че бил изграден бунар, какъвто преди нямало в двора.
Предвид на тези мотиви на въззивния съд няма основание за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от касатора правни въпроси поради следното:
1. Първият поставен въпрос /налице ли е необоснованост и/или нарушение на материалния закон на въззивното съдебно решение, което потвърждава първоинстанционно съдебно решение, когато в него се отхвърля искова претенция за конкретна парична сума за подобрения, посочени по пера и размер, която сума е определена само като математическо изражение по усмотрение на съда и не кореспондира на правилата на математиката, логиката, правото и доказателствата по делото/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че искът за подобрения е частично основателен, за да се обосновава в какъв размер го приема за основателен и как математически е изчислил този размер. Напротив, съдът е приел, че искът за подобрения е изцяло неоснователен и недоказан. Въпреки тези свои мотиви, въззивният съд не е отменил първоинстанционното решение в частта му за уважаване на иска за сумата 2 700 лв., тъй като не е бил компетентен да стори това- в тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответницата М. Д. и поради това е било влязло в сила.
2. Вторият поставен въпрос /налице ли е нарушение на материалния закон на въззивното съдебно решение, което потвърждава първоинстанционно съдебно решение, в което съдът дава различна и противоречива правна квалификация на едни и същи обстоятелства по делото- от една страна първоинстанционният съд приел, че част от претендираните разноски били полезни и ответницата била осъдена да ги заплати, а от друга- че същите тези разноски са луксозни и не се дължат/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изцяло неотносим към конкретното дело: Противоречивите мотиви на първоинстанционния съд, доколкото има такива, касаят иска за подобрения в частта, която първоинстанционният съд е счел за основателна /за сумата 2 700 лв., разноски за поставяне на изолация, поставяне на облицовъчен камък и изграждане на бунар с независим сондаж/. В тази част обаче първоинстанционното решение не е било обжалвано и поради това не е било предмет на въззивното решение. Въззивният съд не е проверявал правилността на първоинстанционното решение в тази част и изрично в диспозитива на решението си е записал, че в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. В този смисъл не отговаря на истината твърдението на касатора, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение с противоречиви мотиви.
От друга страна, от значение за правилността на въззивно решение /включително и когато с това решение се потвърждава решение на първоинстанционен съд/ са само изложените от въззивния съд мотиви, но не и мотивите на първоинстанционния съд. Те биха били от значение само ако въззивният съд препращаше към тях по реда на чл.272 ГПК, каквото препращане в случая не е правено. Нещо повече, в конкретния случай въззивният съд въобще не е обсъждал в мотивите си какви са претендираните от П. К. разноски- полезни или луксозни, а е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за тези разноски с единствения мотив, че К. не е доказал лично той да е направил такива разноски.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2016 г. по гр.д.№ 10946 от 2016 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-б въззивен състав.
ОСЪЖДА П. П. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица] да заплати на М. Д. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.С. М. на основание чл.78 ГПК сумата 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.