1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
гр.София, 30.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2184/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 46 от 09.03.2017 г. по гр.д.№ 12/ 2017 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд по гр.д.№ 1429/ 2016 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Ц.–гр.К. (Ц.) искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 007/ 29.07.2016 г. на директора на Ц., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 5 247 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига материалноправни въпроси, които в съответствие с указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: необходимо ли е за законността на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, в заповедта на работодателя да са посочени конкретните качества, които работникът не притежава и обстоятелствата, доказващи липсата им; годни доказателства ли са за липсата на качества документи, изготвени във връзка с проведен конкурс за заеманe на длъжността, от която работникът е уволнен поради липса на качества; необходимо ли е за законността на уволнението в същата хипотеза тези документи да са връчени на работника преди уволнението. Според жалбоподателката тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Ц. оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допускано. Счита, че касаторът не е формулирал материалноправен въпрос, относим към изводите на въззивния съд, а излага само общи твърдения за липса на мотиви. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд, след като изложил собствени фактически и правни съображения, приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор при Ц. от 30.07.2015 г. на длъжност „главна медицинска сестра”. Договорът е сключен за определяем срок – до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Впоследствие бил обявен конкурс, на който единственият явил се участник била ищцата А. С., но тя получила от конкурсната комисия оценка 2,96 и не била класирана. До директора на Ц. били изпратени становища от двама от членовете на комисията, в които се съдържат твърдения за арогантно и агресивно поведение на ищцата по време на конкурса. На 02.06.2016 г. служители на Ц. депозирали докладна записка до директора с твърдения, че ищцата изявява нежелание да се запознае с графиците и възложените дежурства, трудно се ориентира в тях и има поведение, което не кореспондира с практиките на екипна работа. На 08.06.2016 г. в докладна записка до работодателя медицинска сестра в Ц. заявява, че е обект на неоснователни обвинения от А. С. за изземване на компетентност, без да се прави разлика между процеса по заявка, доставка, отчет и разпределение на лекарствени средства и осъществявания върху този процес контрол. Със становище от 15.07.2016 г. атестационна комисия към Ц. направила анализ на качествата на А. С. и дала заключение, че тя не познава основните си задължения, не проявява практически интерес към тях и свързаните със същите функции, не прави опит да се включи в която и да е от многобройните дейности на екипите на Ц.. Посочено е, че А. С. не комуникира с екипите на Ц., а в редките случаи на контакт проявява некоректност, липса на възпитание и некомпетентност. Становището на комисията е, че ищцата не може да изпълнява заеманата длъжност поради липса на качества. Съдът обсъдил свидетелските показания по делото и счел, че не следва да кредитира показанията на свидетелите З., Х. и Ф., защото те имат впечатления от работата на ищцата докато е заемала друга длъжност (на функционална медицинска сестра) и нямат наблюдения за работата и в Спешния център. Обратно, с доверие се е отнесъл към показанията на свидетелите Р., В. и Р., чиито впечатления са непосредствени и чиито показания са в съответствие с писмените доказателства.
На 29.07.2016 г. директорът на Ц. издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради липса на качества за ефективно изпълнение на длъжността. В заповедта липсващите качества били посочени като липса на умения за координиране, организиране и контролиране на дейността и организацията на работата на медицинския персонал, липса на ангажираност към трудовия процес, некомуникативност, несъобразителност, некоректност, неумение за работа в екип, непознаване на необходимата нормативна уредба, отчетна и медицинска документация, непоказване на умения по контрол за спазване на графици, неразграничаване на дейности по заявяване, съхранявани и изразходване на лекарствени средства и упражняването на контрол върху тях. В заповедта било посочено още, че липсващите качества водят до невъзможност ищцата да изпълнява задълженията си по осъществяване на координация и съдействие при решаване на неотложни въпроси. Съдът приел, че така издадената заповед е надлежно мотивирана, а липсата на описаните в нея качества и обусловената от тази липса невъзможност за изпълняване на задълженията по длъжностна характеристика са установени от кредитираните доказателства, поради което уволнението е законно.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателката правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По въпроса необходимо ли е за законността на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, в заповедта на работодателя да са посочени конкретните качества, които работникът не притежава и обстоятелствата, доказващи липсата им, практиката е уеднаквена в редица актове на ВКС по чл.290 ГПК (срв. решение № 163/ 12.07.2017 г. по гр.д.№ 4494/ 2016 г., ІV г.о. и цитираните в него). Заповедта за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. Решение № 150/11.06.2015 на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 5166/2014 г. на което се позовава ищцата в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не противоречи на така установената съдебна практика, както изрично е прието в решението по гр.д.№ 4494/ 2016 г., ІV г.о. Затова като е приел, че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана, щом в нея са посочени качествата, които липсват на работника и които правят невъзможно да изпълнява възложените на длъжността му функции, въззивният съд е процедирал в съответствие, а не с противоречие с установената от ВКС обвързваща практика.
Обуславящ е и въпроса годни доказателства ли са за липсата на качества документи, изготвени във връзка с проведен конкурс за заемане на длъжността, от която работникът е уволнен, доколкото въззивният съд е ползвал такива документи при изграждане на фактическите си изводи. Не се оправдават обаче твърденията на жалбоподателката, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Решение № 425/ 18.10.2011 г. по гр. д. № 1966/ 2010 г., IV г.о., на което тя се позовава в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не дава отговор на този въпрос. В тълкувателната си част то прави разграничение между уволнителните основания по чл.330 ал.2 т.6 КТ и чл.328 ал.1 т.5 КТ и дава указания за необходимото съдържание на заповедта с оглед разграничаване на двете хипотези, но не и за годните за установяване на липсващите качества доказателства. Затова не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Изложеното важи и за въпроса необходимо ли е за законността на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, документите, доказващи липсата на качества да са връчени на работника преди извършването му. И тук, за да обоснове противоречие с практиката на ВКС, ищцата се позовава на горепосоченото решение по гр.д.№ 1966/ 2010 г., ІV г.о., което разрешава други въпроси, а не поставеният от нея. Затова по нито един от повдигнатите с изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не е налице основание за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
Ц. е поискал да му бъдат присъдени разноски в производството пред касационната инстанция, но не е представил доказателства за плащането им. Към отговора срещу касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие между Ц. и адвокат Р. С. Б. с уговорено адвокатско възнаграждение за защита в размер 500 лв, като е посочено, че сумата ще бъде платена по банков път. Доказателства за извършеното плащане обаче не са представени, поради което (съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т.1) разноски не могат да бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 46 от 09.03.2017 г. по гр.д.№ 12/ 2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. – [населено място] за присъждане на 500 лв разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: