ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 627
Гр.София, 01.11. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България/Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 617/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Х. и Г. М. Р. срещу Решение № 2137/14.11.2016 г. на Софийския АС по в.гр.д.№ 3000/2016 г. в отменително-отхвърлителната му част, с която след отмяна на Решение № 8930/29.12.2015 г. на СГС, I ГО, 12 състав, с което ЗАД [фирма] е осъдено да заплати по 200 000 лв. застрахователно обезщетение на ищците-касатори за неимуществени вреди от смъртта на сина им, причинена от ПТП, и законната лихва върху тези суми от 31 март 2014 г. до окончателното им плащане, до размер на 80 000 лв. за всеки – разлика над 120 000 лв. до 200 000 лв. предявените в субективно съединение искове с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм/ са отхвърлени за разликите над 120 000 лв. до 200 000 лв. обезщетения за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31 март 2014 г., причинила смъртта на сина им Н. Р. Н. и за законната лихва върху посочените суми от 31 март 2014 г. до окончателното им плащане. В касационната жалба на ищците се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.З т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва:
1/ Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се съобрази с нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и с инфлационните процеси и
2/ При формиране на изводи относно размера на застрахователното обезщетение следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, с общественото му положение, с отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение, с интензитета на душевните болки и с констатираното влошено психично здраве.
Жалбоподателите претендират отмяна на въззивното решение и уважаване предявените искове в пълния им размер.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК по пощата от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел,че на 31 март 2014 г. е настъпило ПТП, причинено от субективните действия на водача на автомобил“БМВ,4 Ш. Е., който управлявал МПС със скорост около 115 км/ч, по-висощот критичната за преодоляване на завой, изгубил контрол над управлението, автомобилът изминал около 34 м. по банкета вдясно от пътното платно, след това се отклонил вляво, пресякъл косо пътното платно, завъртял се около вертикалната си ос, преминал и през левия банкет и се ударил странично в крайпътно дърво, вследствие на удара купето се разполовило зад предните седалки и тялото на пътуващия на средната задна седалка Н. Н., син на ищците, изпаднало между двете части на автомобила. В резултат на претърпяното ПТП деветнадесетгодишният Н. Р. Н. получава тежка съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, счупване на тилната кост на черепа и на първи шиен прешлен, контузия на гръбначния мозък в зоната на фрактурата и травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Уврежданията са крайно тежки и несъвместими с човешкия живот. Смъртта е настъпила мигновено и е била неминуема. Главната причина за нея е претърпяната тежка черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, довели до парализа на важни мозъчни центрове. Н. е пътувал без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, но вещите лица са категорични, че с оглед специфичния механизъм на автопроизшествието и разкъсването на купето на две части смъртта му е била неизбежна и при правилно поставен предпазен колан. При интензивния удар са загинали и водачът, както и пътуващият на предната дясна седалка, чиито тела са напълно овъглени при възникналия пожар. Поради настъпилата смърт на деликвента наказателното производство е прекратено. Починали са общо три лица, а единият от оцелелите пътници е с тежки увреждания. Противоправният характер на деянието, вредоносният резултат и вината на водача с действуваща към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ са установени с влязлото в сила решение на СГС в необжалваната му осъдителна част до размер на 120 000 лв. за всеки ищец. За да намали размера на обезщетенията, въззивният съд е съобразил броя на загиналите и увредени лица и датата на настъпилото застрахователно събитие, имаща значение за съществуващата обществено-икономическа обстановка в страната и лимитите на застрахователно покритие, както и обстоятелството, че пострадалият не е живял в едно домакинство с родителите си, след чийто ранен развод той е останал при баба си и дядо си. От 2005 г. ищцата пребивава и работи в чужбина, ищецът е инвалидизиран, с трайни неврологични увреждания от детска церебрална парализа. Въпросите, формулирани от касаторите, са свързани с тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и критериите, имащи значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт и за формиране решаващата воля на съда. Те са от значение за изхода на делото, но не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по чл.290 ГПК и с Постановления на Пленума на ВС.
Въззивният съд изцяло е възприел и отразил подробно в съобразителната част на решението тежките психологични последици, оставили траен отпечатък върху живота на двамата ищци, причинени от загубата на деветнадесетгодишния им син. Отчетени са доказаната с гласни доказателства връзка на близост и обич между родители и дете, острата стресова реакция при внезапната смърт на сина на жалбоподателите, който е само на деветнадесет години, настъпилите промени в емоционалния им свят, преживяванията на безнадеждност, беспереспективност и отчаяние, чувство на празнота и опустошеност, дълготрайна песимистична нагласа, ограничени контакти.
По зададените от касаторите въпроси е формирана задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираното от тях ППВС № 4/1968 г.и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, служебно известни на настоящия съдебен състав, който я споделя. Според тази практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, конкретните икономически условия в страната следва да бъдат отчетени, но нормативно определените застрахователни лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за тях и за определяне отговорността на застрахователя при предявен пряк иск /в тоя смисъл Решение по т.д. № 1948/2013 г. на Второ ТО на ВКС, Решение № 66/29 май 2017 г. по т.д.№ 1464/2016 г. на Второ ТО, Решение № 42/5 юли 2017 г. по т.д.№ 3038/2015 г. на Второ т.о., Решение № 43/11 юли 2017 г. по т.д.№ 3074/2015 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др./.
Определеното от въззивния съд обезщетение – по 120 000 лв. за всеки ищец – в достатъчна степен отговаря на общите икономически условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 31 март 2014 г. – и представлява справедливо овъзмездяване на претърпените морални вреди с оглед икономическата конюнктура в страната към правнорелевантния момент.
Не е налице допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по отношение на втория правен въпрос, чийто отговор е утвърдителен. В. от чл.52 ЗЗД критерий за справедливост е неточно приложен от първоинстанционния съд, в чието решение не е постигнат справедлив баланс между претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата и емоционалния шок. За да приеме за основателно оплакването на въззивника [фирма] за необосновано прекомерно завишение на обезвредата в сравнение с решения по сходни случаи, настъпили в близък към момента на застрахователното събитие период, съставът на апелативния съд е анализирал обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Н. Р., механизма на ПТП, съобразил е младата възраст на пострадалия, отношенията, съществували приживе между него и родителите му, интензитета на търпените от последните душевни болки и морални страдания, обсъдил е своевременно релевантните и поддържани пред него възражения и доводи на страните при СЪБЛЮДАВАНЕ НА ОЧЕРТАНИТЕ С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА ПРЕДЕЛИ на производството.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторите не установяват сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2137/14.11.2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, постановено по гр.д.№ 3000 по описа за 2016 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Х. и Г. М. Р. да заплатят на [фирма] София по 150 лв. съдебни разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: