ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1019
София, 02. ноември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2673 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 104/02.03.2017 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 963/2016, с което потвърдено решение № 1319/27.10.2016 на Русенския районен съд по гр. д. № 7598/2015, с което са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката М. К. В., представлявана от адв. Т. Б. от РАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на бизнес програмата с поставена бизнес задача, както и за необходимостта същата да има достоверна дата, за значението дали извършваната дейност от предприятието е държавно регулирана и финансирана, кои ръководни длъжности попадат в кръга „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ, за значението при преценка дали уволненото лице заема ръководна длъжност, има ли подчинени служители и колко на брой, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие и прилага практика на ВКС, както следва: решение № 230/08.06.2015 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 346/2015 и решение № 76/27.03.2012 на ВКС, III г.о. по гр. д. № 937/2011.
Ответникът по жалбата [фирма], клон „Д. Д.“, [населено място], чрез юрк. С. С., я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и са разрешени в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е работила при ответника като „Ръководител на отдел „Строителство и ОПВВ“. Със заповед № 27/15.10.2015 трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на нов договор за възлагане на управлението на [фирма], клон Д. Д.. Въззивният съд е приел, че прекратяването трудовото правоотношение е извършено в рамките на предвидения в чл. 328, ал. 2 КТ срок. Според представеното щатно разписание (в сила от 20.05.2015 г.), длъжността на ищцата е в категория ръководен персонал, а съгласно организационната структура на [фирма], клон Д. Д. длъжността е подчинена на управителя и финансовият контрольор. Съдът е приел, че длъжността е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, доколкото съобразно длъжностната характеристика има следните правомощия: ръководи и съвместно с ръководители на други отдели отговаря за стопанисването, текущия ремонт и правилната експлоатация на язовирите, дигите, корекциите на реки; организира планирането на ремонта и поддържането на хидромелиоративния фонд; организира текущи и основни прегледи на каналната мрежа и хидротехническите съоръжения; контролира всички организационно-технически мероприятия по поддържането и ремонта на хидромелиоративните фондове; проверява отчетите за извършената работа по поддържането и ремонта и др. Въззивният съд е взел предвид и показанията на разпитания по делото свидетел, който e заявил, че техническите решения се вземат от ръководителя на отдела, като има голям обем от работа и се целят резултати и качество, по време на ремонт са възникнали проблеми с ищцата, имало е проблеми и в количествено-стойностните сметки, които ищцата изготвяла, както и при работата по поддържане на язовир Е.; имало и някои „аномалии, които после дълго оправяли“. Съдът е приел, че в приложената по делото бизнес-програма за 2015 г., утвърдена от изпълнителният директор на дружеството и възложител по договора за управление, са изложени основните и странични дейности, извършвани в дружеството, както и финансовите параметри на същите в период от четири години; посочени са и анализирани проблемите в дейността, както и планираните мерки за решаването им през 2015 г., като за всяка от посочените дейности са описани проблемите, както и мерките за преодоляването им. Въззивният съд е приел, че възнаграждението на управителя е обвързано с постигнатите финансови резултати, а бизнес-програмата за развитие на ответното дружество е изготвена и утвърдена от изпълнителният директор на [фирма] на 20.05.2015 г., т.е преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като формата и съдържанието й не подлежат на съдебен контрол, доколкото са субективно право на управителя и в тази връзка е предоставена възможността не управителя по чл. 328, ал. 2 КТ, като сформира управленския си екип, да изпълни предложената от него бизнес програма. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че извършеното на това основание уволнение е законосъобразно.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, съгласно която ръководна е длъжността на лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и че характерът на длъжността (ръководна) зависи не само от нейното наименование, а се определя от трудовата функция и задълженията, посочени в длъжностната характеристика. При преценка дали дадена длъжност е „ръководна“ следва да се преценява конкретно при всеки случай, като критерият за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител, не обосновава извод, че служителят е имал ръководни (управленски функции) и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. Практиката на ВКС не прави разграничение дали дружеството е с държавно участие в капитала или не, като разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ не въвежда изискване за утвърждаване на бизнес програмата на новия управител и макар в случая да е одобрена, това не би имало значение за законността на уволнението. Не е налице и соченото противоречие с приложените решения на ВКС, доколкото касаят различни хипотези липса на бизнес програма и план. В този смисъл е съобразено приетото с решение № 76/27.03.2012, че Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. В този случай на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 104/02.03.2017 на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. К. В. да заплати на [фирма], клон „Д. Д.“, сумата 300 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.