1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 07.11.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Донкова гражданско дело № 1240 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Б. срещу решението, постановено на 16.11.2016 г. по в. гр. д.№ 1797/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане извършването на съдебна делба между Н. Н. Г., А. Н. А. и П. Н. Б. на недвижим имот с идентификатор 00702.519.31.1.3 по КК и КР на [населено място], с адрес на имота А., [улица], бл. “С.“, вх.Г, ет.2, ап.12, който обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 00702.519.31, с предназначение на обекта жилище, апартамент, с площ 103.73 кв. м., ведно с избено помещение № 36, таванско помещение № 36 и 2.713% ид.части от общите части на сградата, при квоти по 1/4 ид. част за Н. Н. Г. и А. Н. А. и 1/2 ид. част за П. Н. Б..
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е повторното разглеждане на спор, за който вече има постановено влязло в сила решение №1124/29.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. №1350/2012 г., с което искът за делба е бил отхвърлен.
Поддържа се, че в настоящето дело, както и в предходното такова основанието, на което се претендира възникването на съсобствеността обхваща твърдения за наследствено правоприемство и сделка по отношение на П. Н. Б..
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят Н. Н. Г. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Н. Н. Г. е предявил срещу А. Н. А. и П. Н. Б. иск за делба на процесния недвижим имот с твърдението, че съсобствеността е възникнала по наследяване на общия наследодател Л. Н. К., починала на 14.08.2010 г., чиито наследници по закон са П. Н. Б. /брат/ и двама племенници от починалата й сестра А. Н. Г., а именно Н. Н. Г. и А. Н. А.. Правата на П. Н. Б. според съдържащите се в исковата молба твърдения произтичат от извършено на 10.09.2010 г. от П. Н. Б. разпореждане /н. а. №187, том IV, рег. №5189, дело №748/2010 г., като с влязло в сила съдебно решение по гр. д. №419/2013 г. по описа на РС-Асеновград е признато за установено по отношение на П. Н. Б., че Н. Н. Г. и А. Н. А. са собственици на основание наследяване от Л. Н. К. на 1/2 ид.част от имота или всеки от тях на по 1/4 ид.част.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставки за допускане на делбата при посочените в решението квоти.
Прието е, че страните се легитимират като съсобственици при права по 1/4 ид.част за Н. Н. Г. и А. Н. А. и 1/2 ид.част за П. Н. Б. – с договор от 24.11.1973 г. наследодателката Л. Н. К. е закупила процесния апартамент и след смъртта си /починала на 14.08.2010 г./ е оставила трима наследници по закон: П. Б.-брат, двама племенници – деца на починалата й сестра А. Н. Г. /починала през 2000 г./: Н. Н. Г. и А. А.. Взето е предвид обстоятелството, че през 2010 г. П. Н. Б. е продал на П. Н. Б. целия недвижим имот, като с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 419/2013 г. по описа на РС-Асеновград е признато за установено по отношение на П. Н. Б., че Н. Н. Г. и А. Н. А. са собственици на основание наследство от Л. Н. К. на 1/2 ид.част или всеки един от двамата на по 1/4 ид. част от имота по съображения, че продавачът П. Б. не е могъл да се разпореди с по-голяма част от притежаваната от него 1/2 ид.част, предвид на което П. Б. не би могла да придобие целия имот по силата на покупко-продажбата, изповядана на 10.09.2010 г., а само 1/2 ид. част от имота.
Възражението за недопустимост на предявения иск за делба, основано на наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен искът за делба, касаещо същия имот със страни Н. Н. Г., А. Н. А. и П. Н. Б. /решение № 1124/29.06.2012 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по в. гр. д. № 1350/2012 г./, е прието за неоснователно. Предявеният иск за делба е приет за допустим по съображения, че след влизане в сила на 10.08.2012 г. на съдебния акт, с който искът за делба е бил отхвърлен, е настъпило ново обстоятелство, а именно влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 419/2013 г. на Асеновградския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Н. Н. Г. и А. Н. А. са собственици на основание наследство от Л. Н. К. на 1/2 ид. част от имота, предмет на настоящата делба, като при постановяване на акта е отчетено, че носител на правото на собственост още към 10.09.2012 г. е била П. Б., а не брата на наследодателката.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика, като не се налага нейното осъвременяване.
Независимо че основанието, на което се твърди, че е възникнала съсобствеността по двете дела, е идентично, а именно: наследствено правоприемство и разпоредителна сделка с имота, не се установява обжалваното решение да противоречи на чл.298, ал.1 и чл.299, ал.1 и 2 ГПК, поради което същото е допустимо.
Забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението. В настоящата хипотеза след приключване на устните състезания по гр. д. № 1350/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, след които решението е влязло в сила, е настъпило ново обстоятелство, релевантно за спорното право. С влязло в сила съдебно решение, постановено по установителни искове за собственост, са отречени правните последици на разпоредителната сделка за 1/2 ид. ч. от имота. Именно това ново обстоятелство, което не е било преклудирано, е взето предвид при обосноваване на заключението на въззивния съд за допустимост на иска за делба. Същото не е основано на извод за липса на идентичност между посочените основания за възникване на съсобствеността, поради което не може да се приеме, че поставеният въпрос е обусловил решаващите изводи на съда. Не е налице и субективен идентитет между двете дела – спорът не е разрешен между същите страни, поради което не е съществувала забрана за неговото пререшаване.
Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация Н. Г. направените разноски, възлизащи на сумата 600 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1477, постановено на 16.11.2016 г. по в. гр. д. №1797/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Н. Б. да заплати на Н. Н. Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: