ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1044
София, 09. ноември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2847 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2980/03.05.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 10095/2016, с което е потвърдено решение № I-42-112/29.02.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 17371/2015, с което е уважен предявеният иск за съществуване на вземането за определена, но неизплатена пенсия в размер на 9.711,32 лева.
Недоволен от решението е касаторът Н. о. и., представляван от юрк. В. Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта на иска за неизплатена пенсия и за задължението на въззивния съд да извърши проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК по т. д. № 1/2013.
Ответникът по жалбата В. Е. Д., представляван от адв. Е. С. от САК я оспорва, като счита, че поставените въпроси нямат претендираното значение и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по молба на ищеца е отпусната пенсия за периода от 13.06.1996 г. до 05.03.2003 г. с разпореждане № 1/21.05.2003 на ръководителя на С., отменено от административния орган и впоследствие вземането е установено с влязло в сила на 15.03.2011 г. съдебно решение по адм. д. № 12785 по описа на ВАС. Съдът е приел, че погасителната давност за процесните вземания не би могла да започне да тече до 15.03.2011 г., тъй като липсата на индивидуален административен акт, предоставящ възможност да се получи пенсия препятства възможността да се търси плащане на такава, а невъзможността да се търси плащане на пенсия поради незаконосъобразния отказ на административния орган не може да доведе до неблагоприятни последици за осигуреното лице. В тази връзка ищецът не е имал възможност и не е дължал активно поведение за събиране на вземането си в период, в който такава не му е била отпусната, доколкото пенсията се изплаща на основание на признато от НОИ право на пенсия, с влязло в сила разпореждане. Макар ищецът да е подал заявление за пенсия на 13.06.1996 г., то едва на 15.03.2011 г. за процесния период това му право е било признато и от този момент той е имал възможност да търси плащане от 15.03.2011 г., като за него са се породили правните последици от упражняването на изискуемото му право на пенсия. Въззивният съд е приел, че погасителната давност през време на съдебните спорове за съществуването на правото му на пенсия съобразно разпоредбата на чл. 115 ЗЗД е спряла да тече, като най-ранният момент, в който е започнала да тече е 15.03.2011 г. и от този момент започва да тече нова погасителна давност. За вземането за пенсия, като периодично вземане е приложима кратката погасителна давност – 3 години, съгласно чл. 111, б. „з“ ЗЗД, като съгласно действащата разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО, моментът, от който започва да тече погасителната давност за вземането за пенсия е първи януари на годината следваща тази, за която се отнася пенсията. Ето защо, съдът е приел, че погасителната давност за процесните вземания в случая е започнала да тече на 01.01.2012 г. и към 10.10.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, 3 годишният срок на погасителната давност не е изтекъл, а възражението на ответника за изтекла давност е неоснователно.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че той следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост – в обжалваната част, както и че административно е делото, което има за предмет дължимостта и размера на претендираната пенсия. Когато дължимостта и размерът са определени по административен ред, претенцията за плащане на така определената пенсия е искова и подлежи на разглеждане по реда на ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2980/03.05.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 10095/2016.
ОСЪЖДА Н. о. и., да заплати на В. Е. Д. от София сумата 1.400 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.