О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 644
гр. София, 10.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1660 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение №525 от 07.03.2017 г. по в.т.д.№6000/2016 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на Решение №1681 от 03.10.2016г. по т.д.№1454/2016 г. на СГС, ТО, Столична община е осъдена да заплати на [фирма]: на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.5 ал.1, т.1 от Договор №РД-56-1067/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия №27, сумата от 27 330.52 лв., съставляваща дължимо неплатено възнаграждение за осъществен превоз през м.02.2013 г. по автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на [населено място], а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 9310.81 лв., обезщетение за забава за периода 21.03.2013 г. – 25.02.2016 г., като е потвърдено Решение №1681 от 03.10.2016 г. по т.д.№1454/2016 г. на СГС, ТО, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма]: на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.5 ал.1, т.1 от Договор №РД-56-1067/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия №27, сумата от 6 832.64 лв., съставляваща дължимо неплатено възнаграждение за осъществен превоз през м.02.2013 г. по автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на [населено място], а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 882.07 лв. обезщетение за забава за периода 20.11.2014 г. – 26.02.2016 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса за приложението на чл.20 от ЗЗД, за който се твърди, че решаван противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е анализирал постигнатата уговорка в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от процесния договор, с оглед противоречието в становищата на насрещните страни дали изброените хипотези в алинея трета на чл.5 от договора, са самостоятелни, напълно независими случаи, осъществяването на фактите в които поражда съответни, отделни основания за изменение на уговорената единична цена на дължимото за превоза възнаграждение. Вземайки предвид: особеностите на графичното оформяне на текста – използването на равностойна номерация на условията /а не йерархична/; използването на пунктуационен знак „точка и запетая” след всяко условие и пунктуационния знак „двоеточие”; буквалният прочит на клаузата на чл.5, ал.3, т.1 от договора – „цената се променя…с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година…”, както и съобразявайки целта на договора съобразно обичаите в практиката и добросъвестността, въззивният съд е приел, че граматическото, логическо и систематично тълкуване на целия текст на чл.5 ал.3 т.1-т.3 от договора сочи, че страните са уредили три независими една от друга и самостоятелни като проявление съответно хипотези, в които настъпва или е възможна промяна в цената на договора. Достигнал е до извод, че от текста на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от договора не може да заключи, че базисната цена в чл.5, ал.1 от договора се променя ежегодно с годишния инфлационен индекс за предходната година, без да се отчита натрупаната до момента инфлация, тъй като е несъмнено, че инфлационният индекс има за цел да репарира разликите в покупателната способност на парите, като годишният период на отчитане не изключва натрупаната до момента инфлация.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По приложението на разпоредбата на чл.20 от ГПК са постановени множество решение на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /изключващи бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, имащи задължителен за съдилищата характер, с които се приема, че тълкуване на договорите се извършва съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, с оглед издирване действителната обща воля на страните. В случая обаче не се твърди наличие на каквото и да е нарушение на правилата за тълкуване, а по същество противоречието се обосновава с неправилност на изведения от съда извод за значението на изразената от страните воля в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от договора, което твърдение обаче не може да се отнесе към основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 798.42 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №525 от 07.03.2017 г. по в.т.д.№6000/2016 г. на САС.
ОСЪЖДА Столична община[ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 798.42 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.