3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
гр. София, 14.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2608 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. А. против решение № 103/27.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 121/2017 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на въззивния съд е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че безспорно е установено и ищецът не оспорва факта, че е извършил нарушение на трудовата дисциплина на 18.05.2016 год.,като се е явил на работа за нощна смяна в 23.38 часа след като е бил употребил алкохол,с концентрация 1.29 промила алкохол,установена с техническо средство – Алкотест дрегер 6810, № 1037330. Видно и от писмо рег.№573500-585-2/06.06.2016 год. на ОД на МВР – В., РУ „А. К.“,с което е приложен протокол №85/26.05.2016 год. от извършена химична експертиза със заключение,че в предоставената за изследване кръв,взета от ищеца,се е констатирало наличие на етилов алкохол с концентрация 1.30 промила. Този факт е потвърдил и самият ищец в писмените обяснения,искани му от работодателя в дисциплинарното производство. Прието е, че представения болничен лист е издаден на 08.07.2016 год.,т.е в деня следващ деня, когато е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като въз основа на това съдът е приел, че са неоснователни доводите на ищеца, че не е спазена нормата на чл. 333, ал.1, т.4 КТ и работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение на работник или служител,който е започнал ползването на законно разрешен отпуск за временна неработоспособност без предварителното разрешение на инспекцията по труда. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.7 КТ, предварителната закрила при уволнение се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Прието е, че в случая заповедта е връчена на ищеца на 07.07.2016 год., за което страните не спорят, както не спорят и, че по силата на официален документ – болничен лист № Е2016 5298845, издаден на 08.07.2016 год. ищеца за периода от 07.07.2016 г. до 08.07.2016 год. е в бил в разрешен отпуск по болест, но безспорно е по делото,че болничният лист на ищеца е издаден на 08.07.2016 год., ден след като му е връчена дисциплинарната заповед.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се съдържа конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Всички доводи в изложението касаят спора по същество и твърденията са за неправилност на постановеното решение, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, но не се съдържа конкретен правен въпрос, както се посочи по-горе, разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, а въз основа на обсъдените доказателства не са направи обосновани изводи. Всички тези доводи на касатора касаят обосноваността и правилността на решението. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, като нейното евентуално наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, доколкото е касацицонно основание не по чл.280 ГПК, а по чл.281 ГПК. Проверката на фактите по спора /началото на ползуването на отпуск поради временна нетрудоспособност, съобразяването на тежестта на нарушението и др. изложени в изложението на касационните основания/, е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, доколкото касаят фактите, респ. обосноваността на съдебното решение, не и произнасяне по правни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че нарушението на трудовата дисциплина е тежко, както и че е налице системност при нарушението, като в тази насока не е налице соченото противоречие с цитираното решение на ВКС, а представеното определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, предвид и тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/27.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 121/2017 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.