1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
гр.София, 14.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2384/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 26 от 27.01.2017 г. по гр. дело № 757/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр.д.№ 05267/ 2015 г. и по този начин дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на Б. Г. А. сумата 3 200 лв, представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.04.2015 г, със законната лихва върху тази сума от 20.04.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лв искът е отхвърлен.
Б. А. не е подал касационна жалба срещу въззивното решение, то е валидно и допустимо и поради необжалването му от ищеца е влязло в сила в частта, в която искът е отхвърлен.
Касаторът претендира допускане на касационен контрол по материалноправния въпрос „Груба небрежност ли е по смисъла на чл.201 ал.2 КТ неполагането на достатъчно грижи към собственото здраве, в резултат на неизпълнение на препоръките за лечение на медицинските органи”. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът Б. А. оспорва жалбата като поддържа, че поставеният от касатора въпрос не е правен, а съставлява общо оплакване срещу оценката на доказателствата, направена от въззивния съд. Твърди също, че не е обосновано наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване, като евентуално излага съображения за правилност на въззивното решение.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изградил собствени фактически констатации и е изложил свои правни съображения. След обсъждане на доказателствата по делото той е приел за установено, че Б. А. е работил по трудов договор при дружеството-касатор на длъжност „механошлосер”. На 20.04.2015 г., при изпълнение на трудовите си функции, той претърпял злополука (навяхване и разтягане на ставни връзки на десния глезен), която е призната за трудова с влязло в сила разпореждане на РУ”СО” – Перник. Като последица от злополуката А. бил временно неработоспособен за период 20.04. – 11.08.2015 г. На десния глезен той имал и стара травма, която не била излекувана изцяло към момента на злополуката, част от търпените болки и страдания се дължат и на нея. Ищецът преживял тежко произшествието, тъй като се чувствал непълноценен да полага грижи за семейството си. Изпитвал е силни болки и страдания за периода на временна неработоспособност, такива изпитва периодично и понастоящем. От правна страна съдът приел, че работодателят дължи обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като те са резултат от трудова злополука, установена по надлежния ред. Отчитайки продължителността и интензивността на търпените болки и страдания и вземайки предвид, че част от тях се дължат на стара травма, съдът индивидуализирал дължимото обезщетение в размер 3 200 лв, за колкото счел иска за основателен. По възражението на ответника за приложение на чл.201 ал.2 КТ съдът посочил, че същото е останало недоказано. По делото не са представени доказателства за нарушение на правилата за безопасност от пострадалия, а неполагането на необходимите грижи от работника за излекуване на стара травма не съставлява груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. Такава може да има само при неизпълнение на трудови задължения на работника, но не и при неполагане на грижи за собственото му здраве.
При така изложените от инстанцията по същество мотиви, поставеният материалноправен въпрос е обуславящ, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение би имал въпрос, по чието разрешаване няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, когато е необходимо създаване на практика по прилагането им или промяна или осъвременяване на съществуваща такава (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС). Случаят не е такъв, тъй като съдържанието на понятието „груба небрежност” е изяснено в обвързващата практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност (срв. решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в него други актове по същия въпрос). Вън от извършване на работата, за която е учредено трудовото правоотношение, поведението на работника не може да бъде допринасящо по смисъла на чл.201 ал.2 КТ.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 26 от 27.01.2017 г. по гр. дело № 757/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: