2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
гр. София, 16.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3014 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. В. против решение №1515/07.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 6774/2016 г. от ІІ”а” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът е потвърдил първоинстанционно решение, като е приел, че предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД е основателен.
Съдът е приел, че в исковата молба и в уточнението към нея са изложени твърдения за разместване на имуществени блага на плоскостта на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, а доказването им е въпрос по същество. Прието е, че ищецът не е заявил наличие на договорни отношения с ответника, а изрично е посочил, че братът на ответника му е заявил уверение за връщане на процесната сума, поради което са неоснователни твърденията на жалбоподателя за неясно въведени фактически обстоятелства относно договор за заем. Прието е, че ищецът следва да докаже твърденията си за даването на имуществена облага, като в тежест на ответника е да докаже, че изобщо не е получил паричната престация, или е получил имуществена облага в по-малък размер, или да докаже, че е получил на валидно основание. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. В случая, съдът е приел, че плащането на сумата 9000 от ищеца на ответника по банков път е безспорно по делото, а ответникът, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е установил по делото основание за получаването й и дължи връщането й на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът е приел, че по силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Ето защо, съдът е приел, че оплакванията в жалбата за извършени процесуални нарушения, поради необсъждане на събраните доказателства, са изцяло неоснователни. Извън горното, съдът е изложил мотиви относно поддържаната от въззивника теза за устно сключен договор за заем чрез предаване на две отделни вноски от по 4500 лв. , като е приел същата за житейски нелогична и недоказана, включително и чрез събраните гласни доказателства. Прието е, че тезата за предаване на две вноски от по 4500 лв., за доказване сключване на договор в общ размер от 9000 лв., не може да преодолее забраната по чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК и не налага различен извод.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място се твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, като в тази насока се сочи правен въпрос, свързан със задължението на съда да изложи собствени мотиви по спора, като се сочи задължителна съдебна практика по този правен въпрос и се сочи противоречие със същата.
Видно от данните по делото и от мотивите на въззивния съд, липсва препращане към мотивите на първоинстанционния съд, поради което липсва и соченото противоречие със задължителната съдебна практика. Съдът е посочил, че споделя изводите на първоинстанционния съд, но е изложил собствени мотиви по спора. Споделянето на изложеното от първоинстанционния съд от страна на въззивния и излагането на мотиви по същество на спора не е равнозначно на препращането към мотивите на първоинстанционния съд, за да е налице соченото противоречие.
Твърди се, че въззивният съд е изложил „нови твърдения, които липсват в исковата молба”. На първо място, съдът не е изложил свои твърдения, какъвто извод може да се направи от формулировката на твърдението на касатора, а е изложил твърдения на ищеца по делото. На следващо място, съдът изрично е посочил, че твърденията относно основанието на иска, довело до правната квелификация на претенцията, дадена от съда е въз основа не на твърдения по исковата молба, а съдържащи се в допълнителната молба, уточняваща основанието на иска. В тази насока, произнасянето на съда по тези доводи на ищеца не може да послужи като довод, относно наличието на противоречие с практиката на ВКС оттам и до касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Съдът е приел, че доказателствените искания и доводите в тази насока, направени във въззивната жалба не са процесуално допустими, като на това основание не е обсъдил представени от въззивника доказателства, като освен това, за пълнота, следва да се отбележи, че е изложил и мотиви защо същите доводи са неоснователни, нещо, което не е бил длъжен да прави от процесуална гледна точка.
Последните два въпроса, касаещи доклада по делото и процесуалната възможност на ответника да прави възражения по доводи по исковата молба на ищеца, касаят действията на първоинстанционния съд, а изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК е, произнасянето по правните въпроси да е от страна на въззивният съд. Последният е преценил, че не са допуснати процесуални нарушения в тази насока, като освен изложеното е формирал и произнасяне по същество на тези възражения. Съдът е приел, че указанията относно тежестта от доказване на основание за получаване на сумата са дадени от първоинстанционния съд, като тези указания са във връзка с направеното оспорване на иска, като в тази насока не са допуснати процесуални нарушения. Липсата на доказване от страна на ответника на основанието за получаване на исковата сума е довели съда и до неоснователност на останалите направени възражения, поради което така поставен, правният въпрос е неотносим към настоящото производство.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1515/07.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 6774/2016 г. от ІІ”а” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.