ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1070
София, 16. ноември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2549 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 817/08.02.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 9545/2016, с което е отменено решение № II-61-6854/19.05.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 41928/2015, като са уважени предявените искове за изплащане на трудово възнаграждение, обезщетение за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ и обезщетение за неползване на редовен платен годишен отпуск със законната лихва от предявяване на исковете и разноските по делото.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. И. Ш. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за тежестта на работника да докаже полагането на труд по иск за изплащане на трудово възнаграждение, за доказателствената сила на частните документи и задължението на съда да прецени точно съдържанието на направените изявления, за разликата между признанието на факти и признанието на права, за възможността при доказването съдът да приложи презумпции, които не са уредени в закона, както и за задължението му да обсъди извънсъдебните признания на страната с оглед на всички обстоятелства по делото, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата П. В. С., представлявана от адв. П. К. от САК я оспорва, като счита, че не са поставени ясно формулирани правни въпроси, които обуславят решението по делото нито е обосновано значението им за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, както и че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през процесния период ищцата е полагала труд, който е бил надлежно отчитан от работодателя и дължимото възнаграждение е начислено, но не е изплатено, а разпитаният свидетел няма преки впечатления от отношенията между страните във връзка с изпълнението на задълженията по трудовия договор.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че по иск за изплащане на трудово възнаграждение в тежест на работника е да докаже полагането на труд, частните свидетелстващи и диспозитивни документи имат доказателствена сила за неизгодните за автора на документа обстоятелства, признанието на права не е признание на фактите, от които са породени тези права и признанията на страната се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото, както и че приложимите при преценката на събраните доказателста опитни правила са презумпции ад хоминем.
При този изход на делото на ответницата по касацията П. В. С. следва да бъде присъдена сумата 960 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 817/08.02.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 9545/2016.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на П. В. С. сумата 960 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.