2
определение по гр.д.№ 1686 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София, 17.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1686 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т. /конституирана като единствена наследница на починалия в хода на делото първоначален ищец и касатор Т. Т. Т./ срещу решение № 6783 от 17.08.2016 г. по в.гр.д.№ 16793 от 2015 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 26294 от 2013 г. на Софийския районен съд, 32 състав за отхвърляне на предявения от Т. Т. Т. срещу М. Б. А. иск за предоставяне на достъп /ползване/ на касовата книга на ЕС на [улица] [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Касаторката твърди, че обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика /решение № 432 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 826 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр.д.№ 3003 от 2013 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о. и решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д.№ 78 от 2012 г. на ВКС, ТК, второ т.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е съдът в мотивите на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и всички искания и възражения на страните ?
2. Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните ?
Освен това касаторката счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
3. Допустимо ли е да бъде отказан достъп на отделен етажен собственик до касовата книга на етажната собственост, с цел извършване на справка в същата за наличие/липса на вземания на въпросния етажен собственик от ЕС ?
4. Единствено контролният съвет /контрольорът/, респ. собствениците/ползувателите, оправомощени от ОС на ЕС по реда на чл.24, ал.4 ЗУЕС ли могат да имат достъп до касовата книга ?
В писмен отговор от 17.01.2017 г. ответницата по жалбата М. Б. А. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо, въпреки неправилната правна квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд като иск по чл.108 ЗС. Приел е, че се касае за иск по чл.24, ал.5 ЗУЕС, който също е неоснователен, тъй като Т. Т. Т. не е материалноправно легитимиран да води такъв иск /такова право имали само контролният съвет /контрольорът/, респ. собствениците/ползувателите, оправомощени от ОС на ЕС по реда на чл.24, ал.4 ЗУЕС/ и тъй като ответницата М. Б. А. не е материалноправно легитимирана да отговаря по него, защото към настоящия момент вече не е председател на УС на ЕС.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК затова: По първия и втория посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. В съответствие с тази практика в решението си въззивният съд е изложил подробни и ясни мотиви относно всички релевантни за разрешаването на конкретния правен спор доказателства и е обсъдил всички релевантни за спора твърдения, искания и възражения на страните. По третия и четвъртия поставени въпроси не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: не се налага произнасянето на ВКС по тези въпроси, тъй като се касае за ясна и ненуждаеща се от тълкуване правна уредба в разпоредбата на чл.24, ал.5 ЗУЕС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6783 от 17.08.2016 г. по в.гр.д.№ 16793 от 2015 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II „А“ въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.