1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр.София, 17.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4394/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. В. С. срещу определение № 3115 от 02.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4303/ 2017 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение на Софийски градски съд по гр.д.№ 16376/ 2016 г. за прекратяване на производството поради недопустимост на иска.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя решаващите мотиви на апелативния съд за недопустимост на иск срещу магистрат, за обезщетяване на вреди от действията в това му качество, е в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека. Счита, че международният акт дава възможност да се претендира гражданска отговорност от съдия, ако с действия в това си качество е причинил вреди, а Конвенцията има предимство пред националното законодателство, включително пред разпоредбата на чл.132 от Конституцията. Като приел обратното, апелативният съд постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Като основание за допускане на това определение до касационно обжалване повдига процесуалноправните въпроси „Нормата на чл.13 ЕКПЧ обосновава /допуска/ или изключва правото на иск за обезщетение на увреденото лице срещу представителите на официалните власти, които са причинили вредите при упражняване на служебните си функции?“ и „ЕКПЧ има ли предимство пред националното ни законодателство, в т.ч. пред разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България, съгласно чл.5 ал.4 КРБ?“. Счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
П. В. С. е предявил иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия на ответника (Я. Д. Я.), извършени в качеството му на съдия във Варненски апелативен съд при разглеждане на в.н.о.х.д. № 184/ 2015 г., по което С. е бил подсъдим. По исковата му молба е образувано гр.д.№ 16376/ 2016 г. по описа на Софийски градски съд. С определение от 07.07.2017 г. този съд прекратил производството поради недопустимост на иска. По частна жалба на П. С. срещу това определение е постановен обжалваният в настоящето производство акт на Софийски апелативен съд, с който прекратяването е потвърдено. Актът е мотивиран с константната съдебна практика относно приложението на разпоредбата на чл.132 от Конституцията, съгласно която функционалният имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието му е пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв.
С оглед държаните от въззивния съд мотиви, поставените от жалбоподателя въпроси са обуславящи, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпросите има трайно установена практика, ненуждаеща се от осъвременяване или промяна. Според нея функционалният имунитет по чл.132 ал.1 от Конституцията е пряко свързан с допустимостта на предявения иск. Имунитетът е процесуална пречка за разглеждане на иск за обезщетяване на вреди, когато те се твърдят като настъпили от действия на лицето в длъжностното му качество. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът е длъжен да прекрати делото. Наличието на установена и ненуждаеща се от промяна практика, с която обжалваното определение е съобразено, изключва наличието на допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3115 от 02.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4303/ 2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: