1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
гр.София, 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3703/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 797 от 23.05.2017 г. по гр.д.№ 129/ 2017 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 4724/ 2016 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето Т. П. П., Е. [ЕГН], е предоставено на баща му П. Т. П. и местоживеенето на детето е определено при него [улица]), а на майката Г. И. Н. е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка от 105 лв, считано от 18.11.2016 г.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд следните правни въпроси (прецизирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС): в интерес на детето на разделени родители ли е местоживеенето му да бъде определено и упражняването на родителските права да бъде предоставено на емоционално нестабилния от тях, който не е преодолял раздялата си с другия родител; за значението на изслушването на двамата родители при преценката на съда за интереса на детето при кой от тях то да живее постоянно; за отражението, което би имало върху психиката на детето раздялата му с майката с оглед възрастта му; може ли полът на детето да бъде решаващ критерий при предоставянето на родителските права; как и по какви критерии следва да бъде определен режимът на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
Ответната страна П. Т. П. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема становище по наличието на основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и направил собствени фактически констатации. Приел е за установено, че страните по делото са съжителствали до 29.12.2015 г. в дома на П. П. в [населено място], кв.В., заедно с роденото на 07.08.1999 г. от предходен брак на ищцата (прекратен с развод) дете В.. От съжителството имали едно общо дете – Т., родено на 11.11.2008 г. След раздялата детето било отписано от майката от училището, където било ученик в І-ви клас (ОУ „П. В.” в кв.В., [населено място]) и било записано на 18.01.2016 г. в ОУ „Н. Й. В.” в кв.В. на същия град. В този квартал Г. И. се установила да живее с децата Т. и В. в жилище, собствено на В. Р. С., с когото установила съжителство. След раздялата й с П. П. детето Т. се отглеждало от двамата родители, като периодично пребивавало при баща си в кв.В., където има собствена стая с всичко необходимо за ежедневието му. Когато е при майка си, детето ползва една от стаите в жилището на В. С., също оборудвана с всичко необходимо за ежедневието му, която стая дели с едноутробния си брат В.. След постановяване на привременни мерки във връзка с упражняване на родителските права, на 02.12.2016 г. бащата отписал Т. от училището в кв.В. и го записал за ученик във ІІ клас в училището в кв.В.. От тогава и до този момент детето живее при бащата, като на майката е определен привременен режим на лични контакти. Съдът посочил, че и двамата родители имат нужния капацитет да отглеждат и възпитават детето, като и двамата изразяват желание да упражняват родителските права по отношение на него. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, но раздялата между тях прави тази връзка дефицитарна, детето изживява конфликт на лоялност. Бащата не е преодолял раздялата между него и майката, възможно да е предава отношението си към нея на детето, съзнавано или не, но не е отчуждавал сина си от майка му. Отношенията между Т. и мъжа, с който майка му понастоящем съжителства, са добри, мъжът е спечелил доверието на детето и то се чувства спокойно с него. Също добри са отношенията на Т. с брат му В., но липсва дълбока емоционална връзка между двамата. П. П. работи като таксиметров шофьор и има месечен доход от 420 лв, а Г. И. има собствен фризьорски салон и е реализирала доход 2 844,55 лв за период октомври 2015 г. – април 2016 г. Съжителстващият с ответницата мъж има месечен доход от 300 лв. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че решаването на спора кому да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето и къде да живее то, следва да бъде разрешен въз основа на утвърдените с ППВС № 1/ 1974 г. критерии. Отбелязал, че е изслушал родителите и е установил, че и двамата имат желание да отглеждат и възпитават детето. Равни са и възможностите им да вършат това, а всеки от тях поотделно е в състояние да осигури добри битови условия за отглеждането му. Близкото обкръжение на родителите (майката и бащата на П. П., с когото обитават една къща, от една страна, съжителят на Г. И. и неговата майка, както и детето В., от друга) също изявява желание да оказва съдействие при отглеждането на Т., няма данни което и да е от тези лица да оказва негативно влияние върху детето. За да даде предпочитание на бащата при решаване на спора, съдът посочил, че взема предвид три обстоятелства: твърде силната емоционална връзка между детето и баба му и дядо му по бащина линия; половата определеност на детето, изискваща за формиране на мъжки идентитет засилено присъствие на бащата; негативното отражение върху психиката на детето, която поредната промяна би предизвикала. Съдът взел предвид, че това решение ще доведе до отделно живеене на едноутробните братя Т. и В., но посочил, че емоционалната връзка между момчетата не е достатъчно силна с оглед голямата разлика във възрастта им и поради други фактори, а и разделното местоживеене може да бъде компенсирано с разширен режим на лични контакти. Отчел и обстоятелството, че бащата не е преодолял раздялата между него и майката, но посочил че това, не е довело до родителско отчуждение. Като взел предвид всички тези обстоятелства, съдът намерил, че в интерес на детето Т. е да бъде отглеждано и възпитавано от баща си, при когото да живее и който да упражнява родителските права, а на майката да бъде определен режим на лични отношения, по-широк от обичайния: всяка първа и трета седмица от петък до неделя с преспиване, последната седмица от понеделник до четвъртък с преспиване, един месец през лятната ваканция, при съответно разпределение между родителите на официалните празници и датите на рождения ден на детето.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, материалноправният въпрос в интерес на детето на разделени родители ли е местоживеенето му да бъде определено и упражняването на родителските права да бъде предоставено на онзи от тях, който не е преодолял раздялата си с другия родител, е обуславящ. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Решенията по гр. д. № 1398/ 2011 г., по гр.д.№ 7140/ 2014 г. и по гр.д.№ 4648/ 2014 г. на състави на IV г. о., ВКС, на които жалбоподателката се позавава, не дават отговор конкретно по този въпрос. В тях е обективирано тълкуване, според което преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права, не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Така установената практика, освен че не разрешава пряко формулираният от жалбоподателката въпрос, не е относима към правните разрешения в обжалваното решение, тъй като по делото няма данни за синдром на родителско отчуждение. Въззивният съд изрично е приел, че бащата не настройва детето срещу майката. Обстоятелството, че той не е преживял раздялата с ответницата, е обсъдено от съда, но не е счетено за противоречащо на интереса на детето с оглед всички други фактори, които обуславят този интерес.
Обуславящ е и материалноправният въпрос за отражението, което би имало върху психиката на детето раздялата му с майката с оглед възрастта му, но и той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. ППВС № 1/ 1974 г., на което жалбоподателката се позовава, изрично посочва, че възрастта на детето е релевантен критерий при решаване на спор относно родителски права и че по начало майката е по-пригодна да отглежда и възпитава децата на ниска възраст. Постановлението обаче изброява и други критерии, които са от значение при решаване на такъв спор и изрично указва, че нито един от тях няма решаващо значение. Обсъждат се в съвкупност всички релевантни критерии и то в светлината на най-добрия интерес на детето, което е съобразено при постановяване на решението.
Останалите правни въпроси не са обуславящи. Процесуалноправният въпрос за значението на изслушването на двамата родители при преценката на съда за интереса на детето при кой от тях то да живее постоянно не е бил поставян във въззивното производство. Съдът е изслушал двамата родители и при постановяване на акта си е посочил, че взема предвид личните си впечатления и заявеното от страните. Въпрос за значението на изслушването пред него не е бил поставен от въззивницата. Необуславящ е и материалноправният въпрос може ли полът на детето да бъде решаващ критерий при предоставянето на родителските права. Съдът не е приел този критерий за решаващ, а го е обсъдил единствено като един от целия комплекс критерии, въз основа на които е взел решението си кому да предостави упражняването на родителските права. Що се касае до въпроса как и по какви критерии следва да бъде определен режимът на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, той е формулиран без да е обоснована връзката с даденото от въззивния съд разрешение. Жалбоподателката всъщност се оплаква, че съдът е определил ограничителен (макар да е постулирал разширителен) режим, но това оплакване е по съществото на спора и не може да даде основание за достъп до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 797 от 23.05.2017 г. по гр.д.№ 129/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: