О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
Гр.София, 22.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1257/2017 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу Определение № 901/16 март 2017 г. по ч.гр.д.№ 1141/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено определение на СГС от 29.11.2016 г. по гр.д.№ 9036/2016 г. за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Административен съд София град на основание чл.118 ал.2 ГПК. В жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска на жалбоподателя срещу Министерство на околната среда и водите. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу актове за финансови корекции, наложени преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ.
Ответната страна не е взела становище в срока за отговор на частната жалба.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [община] срещу определение, преграждащо развитието на делото пред сезирания СГС. Същата е процесуално допустима.
За да потвърди определението от 29.11.2016 г. на СГС, с което е прекратено производството по гр.д.№ 9036/2016 г. на І ГО, 5 състав, Софийският апелативен съд е приел, че спорът между страните за присъждане на дължимата сума по договор от 6 август 2012 г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2207 – 2013 г.“ е от компетентност на Административен съд – София град поради подаването на исковата молба за сумата 364 251,83 лв. през м.юли 2016 г., след влизане на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове в сила. С приемането му се създава нов ред за разрешаване на споровете, елемент от които е договор за предоставяне средства от структурните и инвестиционни фондове на ЕС, правоотношенията между управляващия орган и бенефициента са административноправни и споровете във връзка с изпълнението на тези договори, както и споровете, свързани с изявления на ръководителя на управляващия орган за финансови корекции са подсъдни на административните съдилища, ако са образувани след 25.12.2015 г. Дали спорът с описания по-горе характер ще се разглежда по досегашния ред или по реда на ЗУСЕСИФ зависи от датата на подаването на исковата молба – в случая 20 юли 2016 г., т.е. производството не попада в заварените от новата нормативна уредба, инициирани с искова молба, подадена до 25 декември 2015 г., съдебни производства.
Формулираните от жалбоподателя правни въпроси са следните:
1/ Кой е правнорелевантният юридически факт за приложимостта на ЗУСЕСИФ относно реда на обжалване на актовете за налагане на финансови корекции, дали за наложени преди влизане в сила на цитирания закон финансови корекции е приложим гражданскоправният ред за разглеждане на спор, възникнал по повод наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма финансирана със средства от фондовете на ЕС, или новият административен ред.
2/ Дали датата на завеждане на исковата молба или датата на налагане на финансовата корекция е определяща за подсъдността на посочените правни спорове и за реда, по който се атакуват наложените преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ финансови корекции.
Обжалваното определение на въззивния съд не съдържа отговор на първия въпрос, който въобще не е обсъждан в мотивите на САС.
Вторият е обусловил правните изводи на съда относно подсъдността на спора, отговорът му е в съответствие със застъпеното от ВКС становище в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, според което новата законова уредба – ЗУСЕСИФ и ЗИДАПК, регулираща отношенията, възникнали по повод предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от ЕИСФ намира приложение към заварените правоотношения и не изключва съдебната защита по исков ред само в случаите, уредени с параграф 10 ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ. В приложното поле на нормата са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015 г., срещу изявлението за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита по общия ред е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск при оспорване основанието за налагане на финансови корекции по такъв договор. Упоменатите искове са подведомствени на общите съдилища.
Представеното Решение № 240/7 май 2015 г. по д.№ 317/2014 г. на ВКС, Първо т.о. е неотносимо към предмета на спора. Същото е постановено преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.
Не са представени влезли в сила съдебни актове, установяващи противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Приложените към жалбата определения на ВАС не представляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, която според ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК не включва практиката на административните съдилища.
Не установява наличието на противоречива съдебна практика по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК и Определение № 2338/7 юли 2016 г. на САС, ТК, 9 състав, по т.д.№ 2395/2016 г., с което е отменено определение на СГС за прекратяване на производството по гр.д.№ 15056/2015 г. на І ГО, 10 състав, и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия. Искът, с който е сезиран СГС, е предявен с искова молба от 20 ноември 2015 г. и попада в приложното поле на § 10 ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.
Бланкетно посочено е третото допълнително основание за достъп до касация, като не са развити съображения защо разглеждането на правния въпрос, значим за изхода на спора, би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото – жалбоподателят не се позовава на непълнота, неяснота или противоречия в ЗУСЕСИФ и необходимост от преодоляване на несъвършенствата му по пътя на тълкуването според указанията на ВКС в т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са установени сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 901/16 март 2017 г. по ч.гр.д.№ 1141/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: