О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр. София,24.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2524 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и М. К. А. срещу определение от 01.08.2017 г. по в.ч.гр.д.№219/2017 г. на ОС Монтана. С обжалваното определение е потвърдено определение от 28.06.2017 г. на съдия по вписванията при СВ при РС Лом, с което е постановен отказ да се извърши вписване на частично едностранно прекратяване на договор за аренда.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №7/20212 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че потвърждавайки обжалваното определение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт в нарушение на чл.32а от ПВ относно правомощията си по проверка на законосъобразността на постановен отказ, като е извършил недопустимо тълкуване на материално-правната норма на чл.17, ал.2 от ЗАЗ и е нарушил т.6 от ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ЗАЗ предвижда вписване на прекратяване на договор за аренда, но в случая [фирма] не е страна по договора за аренда, не са представени доказателства, че това дружество е придобило арендования обект от лицето, посочено в договора за аренда като арендодател /приложените доказателства не установяват това обстоятелство/ и тъй като в производството по вписване, е недопустимо да се изследват материално-правните предпоставки за настъпило правоприемство от лице, което не е страна по договора, е достигнал до извод за законосъобразност на постановения от съдията по вписвания отказ. .
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за противоречие на решението със задължителна практика на ВКС и съображенията за неправилност на изводите на въззивния съд, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 01.08.2017 г. по в.ч.гр.д.№219/2017 г. на ОС Монтана.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.