2
определение по гр.д.№ 1978 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 27.11. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОР ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1978 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. срещу решение № 72 от 23.02.2017 г. по в.гр.д.№ 821 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 205 от 14.10.2016 г. по гр.д.№ 343 от 2015 г. на Свиленградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Г. М. Г. срещу [община] иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за следния имот: водоем „К. р.“, находящ се землището на [населено място], [община], Хасковска област с площ от 15,016 дка.
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от него практика на ВКС /решение № 468 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 921 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по следния посочен от касатора и доуточнен от настоящия състав на ВКС правен въпрос: допустимо ли е съгласно разпоредбите на Закона за водите физически лица да придобиват, включително и по давност, водоеми ?
В писмен отговор от 09.05.2017 г. ответникът по жалбата [община] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от Г. М. Г. срещу [община] иск с правно основание чл.108 ЗС за водоем „К. р.“, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал да е владял процесния имот в продължение на изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок. Приел е за установено, че Г. Г. е установил владение върху водоема от датата на сключване на предварителния договор за закупуването на този водоем- 23.03.2005 г., а владението му е било отнето от [община] по-малко от 10 години след това- с протокол от 27.02.2015 г. за изземване на имота на основание заповед на Кмета на общината № РД-09-091 от 17.02.2015 г. Като допълнителен мотив за неоснователността на предявения иск за собственост съдът е изложил и доводи относно това, че съгласно разпоредбите на чл.24 и чл.30 от Закона за водите водоемите не могат да бъдат придобивани от физически лица на основание давностно владение.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение посоченият от касатора въпрос /допустимо ли е съгласно разпоредбите на Закона за водите физически лица да придобиват, включително и по давност, водоеми/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационно обжалване на решението. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОКГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В настоящия случай изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения ревандикационен иск е обусловен преди всичко и основно от обстоятелството, че ищецът не е доказал да е владял процесния водоем в продължение на повече от 10 години. Д. на съда за невъзможността да се придобиват по давност водоеми от физически лица при действието на Закона за водите, в сила от 28.01.2000 г., е допълнителен и несъществен за разрешаването на конкретния правен спор.
Независимо от горното, няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касатора решение № 468 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 921 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о. В решението на ВКС, първо г.о. е прието, че извършените преди приемането на Закона за водите от 2000 г. и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г. разпоредителни сделки с водни обекти /язовири/, съставляващи част от имуществото на бившите ТКЗС, са действителни, тъй като към онзи момент не е съществувала законова пречка такива обекти да бъдат продавани от ТКЗС- в ликвидация на избрани от тях лица. В обжалваното въззивно решение въобще не е разглеждан този въпрос /за валидността на разпоредителни сделки с водни обекти, включени в имуществото на ТКЗС- в ликвидация, които сделки са сключени преди приемането на Закона за водите и Закона за сдруженията за напояване/, тъй като той е неотносим към конкретното дело, по което не се касае за разпоредителна сделка с воден обект или водностопанска система или съоръжение, а за предварителен договор за такъв обект, който не прехвърля вещни права, и то договор, който е сключен след влизане в сила на Закона за водите, в сила от 28.01.2000 г. и след влизане в сила на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г.- предварителен договор от 23.03.2005 г. Тоест, разгледаният и разрешен с посоченото решение на ВКС, ГК, първо г.о. случай е напълно различен от настоящия, поради което и доводите на ВКС, първо г.о. за уважаване на иска по гр.д.№ 921 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о. са напълно неотносими към конкретния казус.
Поради гореизложеното и тъй като касаторът не е посочил други правни въпроси от значение за делото, а съгласно приетото в горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. Върховният касационен съд няма право служебно да поставя такива въпроси /освен по валидността и допустимостта на въззивното решение/, касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 23.02.2017 г. по в.гр.д.№ 821 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА Г. М. Г.- ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.5, офис 501 да заплати на [община] с адрес: [населено място], Хасковска област, [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски за адвокат по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.