1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
гр.София, 27.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2924/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на П. Н. Т. – П. и на П. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 922 от 20.04.2017 г. по гр.д.№ 5232/ 2016 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 4420/ 2014 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на П. Н. Т. – П. 694,16 лв – обезщетение за имуществени вреди и 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършени престъпления, по което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 2291/ 2007 г. на Софийски градски съд, със законната лихва върху тези суми от 29.11.2013 г., като за разликата до пълния им предявен размер съответно от 1 694,74 лв и 80 000 лв исковите претенции са отхвърлени.
Ищцата П. Н. Т. – П. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД след преценка на всички конкретни обстоятелства по делото и за задължението на съда приложи максимално точно принципа на справедливост, като съобрази определените размери на обезщетения в съдебната практика при сходни случаи. Счита, че първият въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ППВС № 4/ 1968 г.), а вторият се разрешава противоречиво от съдилищата (решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 1131/ 2015 г).
Ответникът П. обжалва въззивното решение в частта, в която е уважен искът за обезщетяване на неимуществени вреди. Моли то да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ППВС № 4/ 1968 г., Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. на по тълк.д.№1/ 2000 г., ОСГК, ВС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК, ВКС). Повдига и материалноправен въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, по който счита, че има противоречива съдебна практика (решения на ВКС по гр.д.№ 1730/ 2011 г., ІV г.о., гр.д.№ 1630/ 2013 г., ІІІ г.о. и гр.д.№ 1151/ 2015 г., ІІІ г.о.).
Ищцата П. Н. Т. – П. оспорва касационната жалба на ответника като поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалването по нея. Счита, че цитираната в изложението на П. задължителна практика на ВКС е съобразена при разрешаване на повдигнатите процесуалноправни въпроси. Според нея по материалноправния въпрос няма противоречива практика, тъй като представените от П. съдебни решения са издадени при различни фактически установявания в сравнение с процесния случай.
П. не взема становище по жалбата на ищеца.
Въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди е влязло в сила.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационното обжалване са неоснователни.
За да уважи предявения иск частично, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че на 12.12.2005 г. срещу ищцата П. Н. Т. – П. е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.321 ал.2 НК и чл.242 ал.1 НК, била е задържана до 21.12.2005 г., след което й е взета мярка за неотклонение „домашен арест”. Тази мярка била изпълнявана до 26.04.2006 г., когато била заменена с парична гаранция в размер 1 000 лв. Наказателното производство срещу ищцата е продължило с внасяне на обвинителен акт на 29.06.2007 г., по който е образувано съдебно производство по НОХД № 2291/ 2007 г. на Софийски градски съд. Заедно с ищцата подсъдими били и други лица. Съдебното производство продължило до 13.10.2011 г. и по делото са проведени 19 заседания, като някои от заседанията са отложени по причина, стояща в поведението на ищцата или защитника й. С присъда от 13.10.2011 г. П. Н. Т. – П. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения. Оправдани били и останалите подсъдими. Присъдата е протестирана отчасти пред Софийски апелативен съд, по протеста е образувано гр.д.№ 27/ 2012 г., производството по което приключило с решение от 21.10.2013 г. В частта, в която е оправдана П. Н. Т. – П. обаче, присъдата не била протестирана, поради което за нея наказателното производство е приключило на 29.10.2011 г. Тя преживяла тежко наказателното преследване, още повече че то получило широка медийна разгласа, станала затворена, неконтактна, изпаднала в депресия. Появили се проблеми в семейството й, изпитвала затруднения при отглеждането и възпитаването на детето си. Съдът приел, че това са неимуществени вреди, които са пряка последица от неоснователно упражнената от държавата наказателна репресия, поради което искът е доказан по основание: вредите трябва да бъдат обезщетени от ответника като процесуален субституент на държавата. За да определи размера на обезщетението съдът съобразил, че повдигнатото срещу П. Н. Т. – П. обвинение е за тежко престъпление; че наказателното производство е продължило 5 години 10 месеца и 17 дни; че ищцата е била задържана под стража за 10 дни, а за срок от 4 месеца и 3 дни е била под домашен арест; че през този период тя е била възпрепятствана да осъществява нормално ежедневието си, включително да полага грижи за малолетното си дете; че случаят е получил широка медийна разгласа. От друга страна съдът посочил, че с оглед характера на обвинението и броя на обвинените лица срокът на наказателното производство не е надхвърлил разумния, че въпреки широката медийна разгласа на случая не ищцата, а други обвиняеми са били в нейния фокус. За недоказани приел твърденията на П. Н. Т. – П., че наказателното производство е затруднило бизнес-реализацията й. Като обсъдил в съвкупност всички тези обстоятелства и ги съпоставил с икономическата обстановка в страната, съдът приел, че обезщетение в размер 15 000 лв е адекватно на търпените неимуществени вреди, а за разликата искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, формулираните от касаторите правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. По поставения и от двете страни процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да вземе предвид и да посочи в мотивите на решението си всички релевантни, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решението е съобразено със задължителната практика на Върховния касационен съд. Инстанцията по същество е спазила указанията, дадени с ППВС № 4/ 1968 г., Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г., ОСГК, ВКС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г., ОСГК, ВКС и е посочила в акта си кои установени по делото обстоятелства имат значение за размера на обезщетението и кои от тях обуславят определянето му в по-голям или в по-малък размер. Дали направеният анализ е правилен по същество, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява – в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а по посочения по-горе процесуалноправен въпрос тези разрешения съответстват на практиката на Върховния касационен съд.
Повдигнатият от П. процесуалноправен въпрос за необходимостта от установяване на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и незаконното обвинение, също е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразено е задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 3/ 2005 г., ОСГК, ВКС, като въззивният съд изрично е посочил от кои доказателства установява съществуването на такава връзка. Той не е приел, че се дължи обезщетение и за вреди, които не са последица от незаконното обвинение. Напротив, изрично е изключил при определяне размера на обезщетението вредите от провалена търговска дейност на ищцата, за които счел, че не са събрани достатъчно доказателства да са предизвикани от неоснователното обвинение. Разрешението е в съответствие, а не в противоречие с горепосочената задължителна практика.
Материалноправният въпрос, който и двете страни поставят, също е обуславящ, но не се установяват твърденията им, че той се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, извод за наличие на противоречива практика може да се направи само при различно разрешаване на един и същ правен въпрос в две влезли в сила решения, като касаторът е този, който следва да представи доказателства за това. П. се позовава на решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 1151/ 2015 г., ІІІ г.о., по гр.д.№ 1730/ 2011 г., ІV г.о и по гр.д.№ 1630/ 2013 г., ІІІ г.о., но те не разрешават поставения въпрос по противоположен начин в сравнение с обжалваното въззивно решение. Противоречие между влезли в сила съдебни актове относно приложението на критерия „справедливост” при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение може да бъде изведено само ако при идентично обвинение и взети по него мерки, както и при идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото лице, са присъдени съществено различаващи се по размер обезщетения. Случаят не е такъв, тъй като нито едно от представените решения на Върховния касационен съд не определя размер на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в престъпления по чл.321 ал.2 НК и чл.242 ал.1 НК. Различни по всяко от тези дела и по настоящето са мерките за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, интензитета на негативните психични изживявания, които наказателното преследване е предизвикало. Поради това не може да се приеме, че тези решения, съпоставени с обжалваното, обективират наличие на противоречива съдебна практика.
Изложеното важи и за решение по гр.д.№ 1131/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, на което се позовава ищцата, за да обоснове твърденията си за наличие на противоречива практика. С него са обезщетени вреди, произтекли от незаконно обвинение, по което наказателното производство е продължило повече от 16, а не 5 години. Обвиняемите са били задържани под стража значително по-дълго време, те са имали различно от това на ищцата обществено положение и наказателното производство сериозно е накърнило професионалните им интереси. Обстоятелствата по настоящето дело са различни и не може да се обоснове противоречие между двете решения.
Тъй като и по двете жалби няма основание за допускане на касационен контрол, разноските по настоящето производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 922 от 20.04.2017 г. по гр.д.№ 5232/ 2016 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: