2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
гр. София, 28.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2107 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. М. против решение № 8620/28.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 7650/2016 г. от ІV-г състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Прието е, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. Посочени са предпоставките за основателност на претенция на това основание, а именно: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него Прието е от състава на въззивния съд, че противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. От фактическа страна съдът е приел, че на 21.05.2012 г. процесното МПС е предадено от ищеца на органите на МВР с протокол за доброволно предаване и приобщено като веществено доказателство по досъдебно производство ЗМ №1239/2012 г. по описа на 09 РУП-СДВР, пр. преписка № 19674/12 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. За безспорно е прието, че в хода на наказателното производство, преди неговото завършване, товарният автомобил е върнат на ищеца с постановление за разрешение за връщане на веществено доказателство от 25.07.2012 г., на основание чл.111, ал.2 НПК. Самото наказателно производство е приключило със споразумение от 30.11.2012 г., одобрено от СРС, т.е. разследването е извършено в сроковете по чл.234 НПК, а наказателно производство е приключило в разумен срок.
От правна страна, въззивният съд е приел, че задържането и изземването на процесния товарен автомобил не е противоправно, тъй като по делото е безспорно установено, че автомобилът е приобщен като веществено доказателство към досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 21.05.2012 г., като самият ищец е бил задържан за 24 часа от органите на МВР. Съгласно чл.109 НПК като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В конкретния случай, съдът е посочил, че самият ищец признава в исковата молба, че е предал доброволно автомобила, тъй като разследващите органи са имали подозрения, че с него се извършва превоз на крадени стоки, т.е. че автомобилът е послужил за извършване на престъплението. Съдът е приел, че по делото няма данни, ищецът да е искал връщане на автомобила непосредствено след изтичане на 24 часовото му задържане или в един последващ момент – през м.май или през м. юни 2012 г., респективно да му е отказано връщането на автомобила. От постановлението за връщане на веществени доказателства с дата 25.07.2012 г. е видно, че прокурорът е преценил, че молбата за връщане на товарния автомобил е основателна, тъй като връщането няма да затрудни разкриването на обективната истина, доколкото вече е извършен оглед за разкриване, непосредствено изследване и запазване на следи от престъплението, предмет на воденото наказателно производство, а и от материалите се установява, че молителят е правоимащо лице по смисъла на чл.111, ал.2 НПК. Прието е, че в конкретния случай не се установява наличие на противоправно поведение от служител на ответника, поради което не са налице и предпоставките за ангажиране на отговорността й по чл.49 ЗЗД.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаван от съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1и т.2 ГПК.
Първия правен въпрос, доколкото се извежда от изложението на касационните основания, е относно отговорността на държавата за вреди, произтичащи от незаконен акт и процесуалното право на увредения да предяви иск. Сочената в тази насока практика касае случаите, в които противоправността на деянието е установена с влязла в сила оправдателна присъда на наказателния съд, а отговорността в посочените решения е основана на разпоредбите на ЗОДОВ. В конкретната хипотеза, отговорността на ответника се претендира на основание чл.49 ЗЗД, като основните изводи на съда са относно липсата на един от елементите на непозволеното увреждане и оттам и липсата на основание за ангажиране на безвиновната отговорност на възложителя на работата. Представените решения не касаят установяването на противоправността в хипотезата на липса на оправдателна присъда относно повдигнато обвинение, установяваща със сила на пресъдено нещо противоправността, поради което не е налице както противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос, така и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Втория въпрос, касаещ правна сделка, доколкото е посочена такава във въпроса е изцяло неотносим, тъй като в конкретната хипотеза, както и в произнасянето на съда липсва правна сделка както във фактите по спора, така и в твърденията на ищеца по исковата молба, а и във фактическия състав на отговорността на чл.49 ЗЗД.
Относимите към производството въпроси, свързани с решаващите изводи на съда относно липсата на противоправност в разглежданата хипотеза и отговорността по чл.49 ЗЗД в случаите, при които не се е развило наказателно производство, а са налице претърпени вреди, не са поставени от касатора, а съдът не следи служебно за правилността на решението, при проверка на допустимостта на касационното обжалване, при действащата към момента на подаване на касационната жалба редакция на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8620/28.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 7650/2016 г. от ІV-г състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.