· Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1274_17_opr_288_partage_I_nullite_prix_26(1)3_zzd
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 29.11.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18 октомври 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1274 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Й. П. И. срещу въззивно решение от 07.12.2016 г. по възз.гр.д. № 1442 /2016 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е допусната делба на апартамент между Ж. В. Ж. с квота 5 /6 ид.ч. и Й. И. с квота 1 /6 ид.ч..
Насрещната страна Ж. Ж. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел следното:
Не е доказано възражение за нищожност поради липса на съгласие – наследодателката на Й. И. – Н. С. И. е подписала пълномощното (в полза на Ж. Ж.) и декларациите по чл.25,ал.8 ЗННД и чл.264 ДОПК пред нотариус, който ги е заверил, поради което упълномощителят е била наясно с какви правомощия упълномощава Н. И. и какви биха могли да бъдат последиците от това упълномощаване. Подписването пред нотариус и заверката от нотариус се потвърждава и от сведение, подписано от Н. И. пред полицейски инспектор по повод извършена проверка по случая.
Твърденията за измама не могат да бъдат разглеждани, доколкото не е предявен иск за унищожаване на продажбата.
Въззивният съд е обосновал извода си, че няма накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 вр. чл.42 ЗЗД:
Възражението за нищожност на договора за продажба, които Ж. Ж. е сключила като пълномощник на Н. И., е основано на твърдение, че Ж. Ж. е увредила представляваната от нея Н. И., договаряйки във вреда на представляваната продажна цена, нееквивалентна на насрещната престация.
Въззивният съд е приел, че за да се формира извод за нееквивалентност на разменените престации, според посочена практика на ВКС трябва да е налице значителна нееквивалентност и да се прецени действителната воля на страните съобразно нормата на чл.20 ЗЗД, като се отчетат всички уговорки, взаимната им връзка и целта на договора.
Въззивният съд е изложил мотиви за правилност на изводите на първоинстанционния съд при преценка на всички уговорки между страните, като е съобразил 1) сключения между Н. И. и Ж. Ж. предварителен договор за продажба между упълномощителката и упълномощената за същите (като в договора, чиято нищожност се твърди) 4 /6 идеални части от процесния апартамент за същата цена – 9000 лева, като първоинстанционният съд е приел, че видно от предварителния договор, той има значение на разписка за получаването на сумата); 2) съдържанието на пълномощното, в което е предвидено и право Ж. Ж. да дарява (което представлява най-широкият обем на представителната власт – за сключване на безвъзмездни сделки) и 3) наличието на съсобственик (Й. И.), с който отношенията са влошени, което преценява като недостатъци на продаваната вещ.
Крайният извод е, че договорът не противоречи на добрите нрави.
Във връзка с доводи за неправилни изводи, че договорът е валиден, защото престацията е нееквивалентна и представителят е договарял във вреда на представлявания, жалбоподателят е извела следните материалноправни въпроси:
· Счита ли се една сделка за извършена от пълномощник без съгласието на своя пълномощник (вероятно се има предвид упълномощител), щом последният след узнаването и е подал жалба пред правоохранителните органи; тази жалба счита ли се надлежен отказ от пълномощно?
Тези въпроси не са обуславящи, въззивният съд не ги е обсъждал и не е следвало да ги обсъжда, защото няма такива доводи. Към това може да се добави и че въпросите не съобразяват правната уредба и са ирелевантни, тъй като действията на упълномощителя след извършване на сделката не се отразяват на действителността на упълномощаването
· Накърнява ли добрите нрави сделка за покупко-продажба на недвижим имот, извършена от пълномощник на продавача в полза на купувач – низходящ на пълномощника при договорена помежду им цена на имота трикратно по-ниска от действителната му пазарна стойност и предвид разпоредбата на чл.40 ЗЗД?.
Частите от въпроса, които се отнасят до купувача и до разпоредбата на чл.40 ЗЗД не са обуславящи, доколкото възражението за нищожност не е основано на твърдение за порок (нищожност) поради договаряне като пълномощник с дъщеря си и за наличие на недобросъвестност като субективен елемент по чл.40 ЗЗД.
Въпросът е обуславящ единствено в частта дали е нищожна цена, която е (почти) трикратно по-ниска от действителната му пазарна стойност.
От заключението на вещото лице е установено, че стойността на 4 /6 ид.ч. при наличие на съсобственик е 24 360 лева. По делото е установено, че продажбата на 5 /8 ид.ч. (чиято пазарна стойност изчислена според заключението би била 22 837.50 лева) е извършена за 9 000 лева. Съотношението е около 2.54 пъти.
Този въпрос обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените решения на ВКС: ТР № 5 /2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 615 /15.10.2010 г. по гр.д. № 1208 / 2009 г.; решение № 1193 /10.01.2009 г.по гр.д. № 4702 /2007 г.,на ВКС V г.о., решение № 834 /26.10.2009 г. по гр.д. № 4702 /2007 г. на ВКС, V г.о.; решение № 98 / 20.05.2013 г. по гр.д. № 520 /2012 г. на ВКС, ІV г.о., в нито едно от които не е прието, че продажбата на имот от пълномощник за цена три пъти по-ниска от действителната продажна цена е нищожна поради нееквивалентност на насрещните престации, представляваща противоречие с добрите нрави. И още по-малко е прието, че продажба за цена, трикратно по-ниска от действителната пазарна цена, но съответна на цената, уговорена в подписан между упълномощителя и упълномощения предварителен договор, е неморална и следователно нищожна.
Единствено в решение № 615 /15.10.2010 г. по гр.д. № 1208 / 2009 г. е прието, че определено съотношение между договорената и действителната продажната цена може да е неморално: прието е за неморално пълномощникът да уговаря над дванадесет пъти по-ниска стойност. Това е много по-различно съотношение между договорената и действителната продажната цена по делото. Липсва и сходства с останалите релевантни факти – упълномощаване и за даряване, предварителен договор за продажба на същата стойност, обстоятелството, че упълномощаването и продажбата са за идеални части и наличието на съсобственик, с който отношенията са влошени.
Към това може да се добави и че приетото от въззивния съд разрешение не противоречи, а съответствие на установената съдебна практика (например определение № 351 / 27.03.2017 г. по гр. д. № 1860/2016 г., на ВКС, ІV г.о. и решение № 24 / 09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. с които е прието следното разрешение: само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
· Сделката и последиците от упълномощаването за продажба на недвижим имот следва ли да се подчинява на договор за поръчка и неизвършването на отчетна сделка води ли до нищожност при покупко-продажба, сключена във вреда на представлявания”
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е установил липсата на отчетна сделка, той е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд за предварителния договор за покупко-продажба, според който предварителният договор има значението на разписка за получаването на сумата (въпросът не е основан на установеното по делото, според което упълномощителят е получила 9 000 лева по предварителен договор за покупко-продажба на 4 /6 ид.ч.). Отделен въпрос е дали твърдяното неизвършване на отчетната сделка обуславя нищожност на упълномощаването. Друг порок на договора за поръчка, като основание на възражението за нищожност не е посочен, поради което и въззивният съд не е следвало да установява такъв., и не е установявал и установил..
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е представила списък и доказателства за направени разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.12.2016 г. по възз. гр. д. № 1442 /2016 г. на Бургаския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.