2
определение по гр.д.№ 2253 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 01.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2253 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Р. срещу решение № 109 от 21.03.2017 г. по в.гр.д.№ 762 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 193 от 26.09.2016 г. по гр.д.№ 273 от 2015 г. на Свиленградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Т. Б. Р. срещу [община] иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за следните имоти: 1. Водоем „П. р.“, находящ се землището на [населено място], [община], Хасковска област с площ от 3,955 дка, заедно със стената, който водоем е ограден с дебела синя линия и която стена е оградена с дебела зелена линия на комбинирана скица № 1, приложена към допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л. инж.Н. Т. Д., находяща се на лист 247 от делото на първоинстанционния съд и представляваща неразделна част от решението и 2. В. „Ц.“, находящ се землището на [населено място], [община], Хасковска област с площ от 10,193 дка, заедно със стената, който водоем е ограден с дебела синя линия и която стена е оградена с дебела зелена линия на комбинирана скица № 2, приложена към допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л. инж.Н. Т. Д., находяща се на лист 248 от делото на първоинстанционния съд и представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от него практика на ВКС /решение № 468 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 921 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по следния посочен от касатора и доуточнен от настоящия състав на ВКС правен въпрос: допустимо ли е съгласно разпоредбите на Закона за водите физически лица да придобиват, включително и по давност, водоеми ?
В писмен отговор от 04.05.2017 г. ответникът по жалбата [община] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от Т. Б. Р. срещу [община] иск с правно основание чл.108 ЗС за два водоема, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал да е владял процесните имоти в продължение на изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок. Приел е за недоказано твърдението на ищеца, че е установил владение върху имотите след съставянето на приемо- предавателния протокол от 06.05.2004 г. и след сключването на предварителните договори от 23.03.2005 г. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че водните обекти- предмет на делото били известни сред жителите на околните населени места като общинска собственост и били ползвани свободно и без ограничения от всички жители на [населено място] за напояване на обработваеми земи и за водопой на животни, каквото е било предназначението им още от построяването им. Ищецът не се е противопоставял на това ползване. Според свидетелите, тези водни обекти били стопанисвани и поддържани от [община], което се потвърждавало и от представените по делото писмени доказателства- заповеди на Кмета на [община] и протоколи за извършени от общината действия във връзка с поддържането на водоемите. Наред с това съдът е счел, че следва да посочи, че в срока, за който ищецът твърди, че е осъществявал фактическа власт върху водоемите, владението му не е било необезпокоявано. Напротив, ответната община е извършвала правни и фактически действия по отношение на спорните имоти. Съдът е приел за недоказано и твърдението на ищеца, че е осъществявал владение върху частите от имотите, собствеността върху които е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ в полза на физическите лица, посочени в допълнителното заключение на вещото лице Д. и в представените решения на ПК-Любимец от 1999 г. От събраните по делото свидетелски показания се установявало, че нивите около водоемите, включени в площта на същите, се обработвали от лицата, в полза на които е била възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Като допълнителен мотив за неоснователността на предявения иск за собственост съдът е изложил и доводи относно това, че съгласно разпоредбите на чл.24 и чл.30 от Закона за водите водоемите не могат да бъдат придобивани от физически лица на основание давностно владение.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение посоченият от касатора въпрос /допустимо ли е съгласно разпоредбите на Закона за водите физически лица да придобиват, включително и по давност, водоеми/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационно обжалване на решението. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОКГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В настоящия случай изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения ревандикационен иск е обусловен преди всичко и основно от обстоятелството, че ищецът не е доказал да е владял процесните водоеми в продължение на повече от 10 години. Д. на съда за невъзможността да се придобиват по давност водоеми от физически лица при действието на Закона за водите, в сила от 28.01.2000 г., е допълнителен и несъществен за разрешаването на конкретния правен спор.
Независимо от горното, няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касатора решение № 468 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 921 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о. В решението на ВКС, първо г.о. е прието, че извършените преди приемането на Закона за водите от 2000 г. и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г. разпоредителни сделки с водни обекти /язовири/, съставляващи част от имуществото на бившите ТКЗС, са действителни, тъй като към онзи момент не е съществувала законова пречка такива обекти да бъдат продавани от ТКЗС- в ликвидация на избрани от тях лица. В обжалваното въззивно решение въобще не е разглеждан този въпрос /за валидността на разпоредителни сделки с водни обекти, включени в имуществото на ТКЗС- в ликвидация, които сделки са сключени преди приемането на Закона за водите и Закона за сдруженията за напояване/, тъй като той е неотносим към конкретното дело, по което не се касае за разпоредителни сделки с водни обекти или водностопански системи или съоръжения, а за предварителни договори за такива обекти, които не прехвърлят вещни права, и то договори, които са сключени след влизане в сила на Закона за водите, в сила от 28.01.2000 г. и след влизане в сила на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г.- предварителни договори от 23.03.2005 г. Тоест, разгледаният и разрешен с посоченото решение на ВКС, ГК, първо г.о. случай е напълно различен от настоящия, поради което и доводите на ВКС, първо г.о. за уважаване на иска по гр.д.№ 921 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о. са напълно неотносими към конкретния казус.
Поради гореизложеното и тъй като касаторът не е посочил други правни въпроси от значение за делото, а съгласно приетото в горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. Върховният касационен съд няма право служебно да поставя такива въпроси /освен по валидността и допустимостта на въззивното решение/, касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 21.03.2017 г. по в.гр.д.№ 762 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Т. Б. Р.- ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.5, офис 501 да заплати на [община] с адрес: [населено място], Хасковска област, [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски за адвокат по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.