О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
гр. София, 01.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3348 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на М. И. И. срещу решение №3342/16.05.2017г. по гр.дело № 9903/2016г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-40-226/03.06.2016г. по гр.дело № 39317/2014г. на Софийски районен съд, 40 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. И. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 16.10.2009г. по гр.дело № 11093/2009г. на СРС, 91 състав, като е реализирана и отговорността на ищцата за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторката – ищца поддържа, че обжалваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, 2 и 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира доводи за нищожност и недопустимост на въззивното решение, както и за основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Има ли други основания за нищожност на съдебен акт освен възприетите в съдебната практика на ВКС?“; 2/ „Посочените основания в касационната жалба основания ли са за прогласяване на нищожност на Заповедта по чл. 410 ГПК, а именно: неприлагане правото на ЕС; нарушение на т. 2б от Тълкувателно решение 4 по тълкувателно дело 4/2013 на ОСГТК; допуснато нарушение, изразяващо се в неиздаване на разпореждане по чл. 411, ал. 2 ГПК при разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение; нарушение на основните принципи на правото; нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 1 и/или т. 6 ГПК; нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, изразяващо се в непосочване на юридическия факт, правопораждащ вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК?“; 3/ „Когато се посочи за първи път пред въззивната инстанция основание за нищожност на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, длъжен ли е въззивният състав да се произнесе по него?“; 4/ „Легитимиран ли е да прогласи нищожност на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съставът, който я е издал?“; 5/ „Длъжен ли е съдът да се произнесе с проекто-доклада по дело, образувано по установителен иск по чл. 422 ГПК, по твърдение за нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, направено от ответника с възражението по чл. 414 с оглед допустимост на производството?“; 6/ „Длъжен ли е съдът да се произнесе с решението по твърдение за нищожност на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, направено от ответника с Отговора на исковата молба или в писмени бележки?“. Самата касаторка квалифицира горепосочените материалноправни въпроси като такива по съществото на касационната жалба. Същевременно тя не излага каквито и да било обстоятелства досежно цитираните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, нито сочи съдебна практика, в противоречие с която счита, че се е произнесъл въззивният съд в атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – [фирма] не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, но не са налице общото и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Предявеният иск е с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 16. 10. 2009г. по ч. гр. д. № 11093/2009г. на СРС, 91 състав. По неговата допустимост е налице произнасяне в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК с определение № 64/23.01.2015г. по ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, IV ГО, в рамките на настоящия исков процес.
Въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, чиято нищожност е поискано да бъда прогласена по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК, е валидна като постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния съдия и изразената в нея воля е напълно разбираема. С въззивното решение е прието също, че заповедта по чл. 410 ГПК не представлява акт, несъвместим с основите на установения правов ред, с нея не е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление, а твърдяната липса на индивидуализация на вземането в нея е неотносима към валидността й. СГС не е обсъдил доводите на ищцата в първоинстанционното производство за противоречие на заповедта за изпълнение с правото на Европейския съюз, както и твърденията относно облигационната връзка между страните, дължимостта на паричната сума и конкретното потребление на топлинна енергия, за които е намерил, че са относими към законосъобразността на издадената заповед, а не към нейната валидност – предмет на предявения иск. Въззивният съд не е обсъдил наведените за първи път в хода на устните състезания пред въззивната инстанция основания за нищожност на заповедта за изпълнение поради това, че са преклудирани. Като е заключил, че не са налице основания за нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК, е приел предявеният иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за неоснователен.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационната жалба на ищцата се съдържат въпроси, характеризирани от последната като материалноправни /горепосочените първи и втори въпроси/, които не удовлетворят общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият въпрос относно преклудираността на въведените за първи път пред въззивната инстанция нови основания на предявения иск /нови основания за нищожност на атакуваната заповед по чл. 410 ГПК/, макар да съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е разрешен от въззивния съд изцяло в съответствие с чл. 214, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 ГПК и формираната безпротиворечива задължителна практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, вкл. в решение № 11 от 27.02.2017г. по гр. д. № 2543/2016г. на ІІ г.о. на ВКС. Според последната при въведения с действащия ГПК ограничен въззив, пред въззивната инстанция страните могат да твърдят нови обстоятелства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор, съгласно чл. 266, ал. 2 ГПК, но не и да поправят или променят основанието на предявения иск или становището си по него. Щом не е направено изменение на основанието на иска по реда и в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК, е настъпила преклузия на въведените с въззивната жалба или в хода на въззивното производство нови основания за претендираното от ищеца спорно право и произнасянето по тях от въззивния съд е недопустимо. Наличието на безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която въззивното решение е съобразено, изключва осъществяването и на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Останалите четвърти, пети и шести процесуалноправни въпроси са абстрактно формулирани, не са обсъждани въобще от въззивния съд и поради това не са от значение за изхода на конкретното дело, т.е. спрямо тях не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3342/16.05.2017г. по гр.дело № 9903/2016г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.