О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
гр. София, 01.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3095 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника СНЦ „Асоциация за развъждане на черношарената порода в България“, [населено място], срещу решение № 112 от 03. 05. 2017г., постановено по в. гр. дело № 135/2017г. на Добрички окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение №143 от 15.02.2017г. по гр. дело №3440/2016г. на Добрички районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на М. Я. Д., извършено със заповед № 6/03.10.2016г. на изпълнителния директор на „Асоциация за развъждане на черношарената порода в България“, на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 186 и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, и ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност: „зооинженер-селекционер”.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите „относно констатациите на съда в мотивите на въззивното решение, че нито се твърдяло, нито се установявало, че докладът, въз основа на който е изготвена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, според въззивния съд не била сведена до знанието на ищеца, за да се приеме, че същият е източник на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание“ и „допустимо ли е съдът да приема, че подлежи на доказване факт /в случая знанието на ищеца за изготвения доклад от г-н Г. С. Т./, който не само, че не се оспорва от ищеца, но и самият ищец изрично го е заявил в исковата си молба“, по които сочи противоречие със следната практика на ВКС: решение № 377 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 1962/2010 г. на ІV г.о., решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 193/2011 г., решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. дело № 236/2010 г. на ІV г.о. и решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр. дело № 380/2009 г. на ІV г.о., както и противоречие с практиката на съдилищата: решение № 192 от 01.08.2014 г. по в.гр. дело № 386/2014 г. на Шуменски окръжен съд, решение от 03.01.2014 г. по гр. дело № 4839/2013 г. на Плевенски районен съд, решение от 03.01.2011 г. по гр. дело № 1493/2010 г. на Районен съд Ловеч. Относно наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не излага конкретни обстоятелства за значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – М. Я. Д., подава отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на сторените съдебни разноски пред касационната инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор на длъжност „зооинженер“ при ответното сдружение в обществено полезна дейност „Асоциация за развъждане на черношарената порода в България“ и че според длъжностната характеристика за заеманата длъжност ищецът е имал задължения стриктно да изпълнява заповедите на изп. директор на асоциацията, да спазва правилника й за водене на развъдно – подобрителната работа в млечното говедовъдство във фермите; да изготвя и представя ежемесечни графици за вземане на млечните контроли и точно да ги спазва; коректно да взема ежемесечна пълна информация за физиологичното състояние на контролираните животни; стриктно да води родословните книги, като разнася цялата информация за контролираните животни във фермата за всеки месец; да не допуска по субективни причини вземането на некоректни контроли като количество, качество и метод на вземане и своевременно да разнася резултатите от взетите контроли и лаб. изследвания в програмата, в рамките на месеца; своевременно да информира фермерите за резултатите; да консултира фермерите по отношение технологията на отглеждане на животните; да поддържа в отлично състояние материалната част, коли, млекомери и консумативи; да изготвя зоотехнически сертификати за животните; да изготвя ежемесечен отчет за свършената работа и др.. Приел е също така, че със заповед на работодателя от 03. 10. 2016г., връчена на ищеца при отказ на същата дата, той е уволнен дисциплинарно на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ заради „поредно грубо нарушаване на трудовата и технологична дисциплина, вследствие на което е допуснал да бъдат развалени и негодни за изследване 267 млечни проби, което е довело до нанасяне на сериозни материални и финансови щети на асоциацията“; че на ищеца са искани устно обяснения по чл. 193 КТ и че той ги е дал, като е счел че се касае за взетите млечни проби на 30. 08. 2016г. от фермата в [населено място] на П. Д., които се оказали негодни за изследване според писмо на лабораторията от 30. 09. 2016г.; че щетата за работодателя от негодността за изследване на горепосочените млечни проби е в размер на 1003. 92 лв. – платената цена за лабораторно изследване на пробите.
Въз основа на изведените фактически констатации въззивният съд е намерил предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за основателни, поради отсъствието на задължителни реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение по чл. 195, ал. 1 КТ относно индивидуализиране на нарушението на трудовата дисциплина и времето на извършването му /не са посочени конкретни нарушения на трудовата и технологична дисциплина във връзка с вземането на процесните млечни проби, вкл. свързани с неупражнени контролни функции, нито става ясно времето на извършване на нарушенията/. Добрички окръжен съд е съобразил обстоятелството, че ищецът е знаел, че става въпрос именно за 267 млечни проби, взети от самия фермер на 30. 08. 2016г., но е посочил че то не е в състояние да отстрани недостатъците на заповедта за уволнение по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, особено, както е в случая, когато липсва препращане към друг документ, който да отстранява тези недостатъци на уволнителната заповед. Взел е впредвид факта, че в процесната заповед за уволнение е посочено, че е издадена въз основа на сигнал /писмен документ/ от Г. С. Т., който обаче не е индивидуализиран и доколкото има два доклада на лицето Г. С. Т. за различни констатации, един от който за негодността на процесните млечни проби, това отбелязване в уволнителната заповед не отстранява недостатъците й по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ досежно задължителното й съдържание. Неиндивидуализирането на нарушението, санкционирано с дисциплинарно нарушение, съобразно императивните изисквания на чл. 195, ал.1 КТ, при липса и на надлежно препращане към друг акт, е счетено от въззивния съд за достатъчно формално основание за признаване незаконосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение и за уважаване на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касатора представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищцата не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, чието плащане е удостоверено с договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 21. 06. 2017г..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112 от 03. 05. 2017г., постановено по в. гр. дело № 135/2017г. на Добрички окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА СНЦ „Асоциация за развъждане на черношарената порода в България“, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], да заплати на М. Я. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата 600 лв. /шестстотин лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.