О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 04.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3934 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Н. против определение № 1072 от 09. 05. 2017г. по ч. гр. дело № 1096/2017г. на Пловдивски окръжен съд, ІV гр. състав, с което е потвърдено определение № 1770 от 24. 02. 2017г. по гр. дело № 8863/2016г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молба с вх. № 5532/30. 01. 2017г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, дължими на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение за изменение на съдебно решение в частта за разноските, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, доколкото на касационно обжалване би подлежало и въззивното решение по предявените искове по делото с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторката – ищца навежда доводи относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: „Представянето пред въззивния съд на декларация, материализираща основанието, на което е предоставена безплатна адвокатска помощ, като приложение към частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд относно разноските по чл. 248 ГПК, извършено ли е своевременно или правото да се позове на такъв документ се преклудира, ако същата не е представена пред първата инстанция?“, по който сочи разрешаването му в обжалваното въззивно определение в противоречие с определение № 36 от 10. 01. 2012г. на Апелативен съд – Пловдив по ч. гр. д. № 1260/2011г., за което липсва отбелязване дали е влязло в сила, респективно дали е окончателно.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което искането на ищцата за изменение на първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД, в частта за дължимите й разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, е прието за неоснователно. Въззивният съд е счел, че упражняването на искането за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА включва посочването на конкретно основание измежду визираните в чл. 38, ал. 1 ЗА три хипотези на осъществяваната безплатна адвокатска помощ, което посочване може да бъде направено и с представяне на декларация от представлявания, ако то е своевременно. Конкретизирането на основанието за предоставената безплатна адвокатска помощ в полза на ищцата, чиито искове са били уважени по делото, е извършено от представляваната несвоевременно – за първи път с представената към частната въззивна жалба декларация, поради което не е в състояние според Пловдивски окръжен съд да промени извода на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за присъждане на възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ.
Поставеният от касаторката процесуалноправен въпрос притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е от значение за изхода на спора по молбата на ищцата с правно основание чл. 248 ГПК. Този въпрос е намерил своето задължително разрешение в т. 11 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, което обстоятелство е достатъчно, за да се приеме за неосъществено соченото допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /т. 3 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Според посоченото тълкувателно решение на ВКС, след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, вкл. касателно претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК. Тази забрана обезпечава приложението на основните принципи на гражданския процес – равенство, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Макар акцесорна, претенцията за разноски, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и индивидуализирано до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Даденото от Пловдивски окръжен съд разрешение на поставения правен въпрос в обжалваното въззивно определение е съобразен изцяло с горепосочената задължителна практика на ВКС. Искането за присъждане на хонорар за един адвокат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА е направено в исковата молба, но до приключване на устните състезания пред първата инстанция не е индивидуализирано с посочване на една от трите хипотези на чл. 38, ал.1 ЗА, съставляваща основание за предоставената безплатна адвокатска помощ. При това положение нито съдът би могъл да провери основателността на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА при евентуален спор между страните, доколкото то остава с неконкретизиран предмет, нито ответникът би могъл да организира своята защита, оспорвайки конкретно основание на безплатната адвокатска помощ и ангажирайки съответни доказателства в подкрепа на своето оспорване, доколкото съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция е приключило. Ищцата е посочила основанието на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /материално затруднено лице/ като основание за безплатната адвокатска помощ едва с писмена декларация, приложена към частната й въззивна жалба срещу първоинстанционния акт по чл. 248 ГПК, при което изводът на въззивният съд за преклудираност на това процесуално действие на страна е в съответствие с горепосоченото ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Поради отсъствието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1072 от 09. 05. 2017г. по ч. гр. дело № 1096/2017г. на Пловдивски окръжен съд, ІV гр. състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.