4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
Гр.София,05.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2121/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] В. със собственик С. И. Д. срещу Определение № 452/20 юни 2017 г. по ч.гр.д.№ 365/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 87 от 25 май 2017 г. на Съдията по вписванията при Ловешкия РС. С него е отказано вписване на Анекс към договор за аренда № 4909/15 юли 2011 г., т.9, с вх. рег. № 2819/25 май 2017 г. по описа на Служба по вписванията – Л.. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно по съображения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Съдията по вписванията при РС Ловеч за извършване вписването на анекс с рег. № 4537/18 май 2017 г. към договора за аренда на земеделска земя с рег. № 4909/15.07.2011 г., вписан в Агенция по вписванията при РС Ловеч, сключен между жалбоподателя като арендатор и Ц. Н. Г. като арендодател.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос „Необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи право на собственост, право на съсобственост и притежание на повече от 50 % идеални части от имота, както и упълномощаване от останалите съсобственици на имота – обект на анекса към договор за аренда, за да се впише в нотариалните книги продължаването на договора за аренда с анекс съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния анерден договор ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства“.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовано легитимирано лице срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение по чл.274 ал.3 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението на Съдията по вписванията, с което е отказано вписването на анекса, Ловешкият окръжен съд е приел, че сключването на аренден договор, продължаването на срока на действието му и прекратяването му подлежат на вписване съгласно изрични разпоредби на ЗАЗ. По въпроса за предметния обхват на проверката, която е оправомощен да извърши съдията по вписванията, е формирана задължителна практика чрез ТР № 7/25 април 2013 г. по ТД № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта освен ако това е предвидено в закона /т.6 на цитираното ТР/. Новелата на чл.3 ал.4 ЗАЗ /в сила от 7 февруари 2017 г./ урежда изрично материалноправни предпоставки за сключване на аренден договор при съсобственост на земеделския имот. От заявителя не са представени доказателства, от които да е видно дали са спазени предвидените от чл.3 ал.4 ЗАЗ предпоставки за сключване на аренден договор, свързани с идентификацията на страните.
С анекса, чието вписване е отказано, е променен не само срокът на действие на арендния договор, но и обективното съдържание на договорното правоотношение – видът и характеристиките на арендуваната земеделска земя, както и размерът на арендното плащане.
Видно от съдържанието на заявлението за вписване същото е подадено чрез пълномощник на арендатора – Г. В. С., описаните в него приложения не съдържат пълномощно на последния, пълномощно на С. С. Д. за сключване на анекса от името на арендатора [фирма], както и удостоверение за наследници на Н. Д. К., посочен като общ наследодател на възстановената по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя в анекса и в арендния договор, сключени от Ц. Н. Г..
Решаващият извод на съда за потвърждаване на отказа се основава на констатация за нередовност на молбата за вписване, при чието наличие съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията без да дава указания за отстраняване на нередовността.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното определение следва да се приеме, че формулираният от касатора въпрос в изложението не е обусловил изхода по конкретното дело, същият е от значение за правилността на част от изводите на Ловешкия окръжен съд.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос като общо основание за достъп до касация трябва да бъде от значение за формиране решаващата воля на съда, не и за правилността на постановения от него акт и законосъобразността на изводите му.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане на определението до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 452 от 20 юни 2017 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 365/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: