Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1233_17_opr_288_30_zn
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 08.12. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.10.2017 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1233 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба от М. Л. И., П. Й. И. и В. Й. И. срещу въззивно решение № 6959 от 29.08.2016 г. по възз. гр. д. № 287 /2014 г. на Софийския градски съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение, с което иск по чл.30 ЗН е уважен чрез намаляване на извършено дарение на жилищен етаж от двуетажна къща и 1 /2 ид.ч. от дворно място и възстановяване на запазена част от наследство като дробна част и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен за парична сума – 14 901.88 лева, стойността на запазената 1/ 4 ид.ч. от наследството.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Ц. П. С. не е подала писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не са налице ограничения за допускане на касационно обжалване.
При извод за основателност на иска въззивният съд е обсъдил следните факти, които е счел за релевантни, за да постанови възстановяване на запазена част от наследство не с дроб, а с парична сума. Въззивният съд е приел следното:
Дарението, което подлежи на намаляване, е извършено през 1993 г. Наследодателят – дарител е починал на 05.06. 2008 г. На 03.12.2009 г. дарената (ответникът Ц. П. С.) е дарила процесния имот на майка си, а впоследствие (няколко дни по-късно – на 11.12.2009 г.) е придобила отново собствеността чрез договор за продажба.
Така въззивният съд е приел следните правни изводи: Искът по чл.30 ЗН е конститутивен и съдебното решение по него поражда действие за в бъдеще. Отпадането на получените по дарение през 1993 г. права върху 1 /4 идеална част от дареното имущество занапред, с оглед възстановяване на запазената част на ищеца от наследството, не могат да доведат до отпадане на собствеността върху тази 1 /4 ид.ч., получена въз основа на договор за продажба през 2009 г., поради което възстановяването на запазената част следва да стане чрез заплащане на паричния и еквивалент към датата на влизане в сила на решението по иска по чл.30 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат следния материалноправен въпрос :
Какъв следва да бъде начинът за възстановяване на запазената част на наследника с право на такава, в случаите, при които същата е нарушена (накърнена) и има последващи прехвърлителни сделки за единствения дарен имот, който изчерпва цялото наследство – в натура, съответстваща на идеалната част от имота, определена в обикновени дроби или (като) парично уравнение на запазената част?
Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 229 /05.12.2013 г. по гр.д. № 3663 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК и с решение от 13.05.2015 г. по възз. гр.д. № 699 /2015 г. на В.. ОС, г.о., и че произнасянето по конкретното дело, ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което са осъществени основанията по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Според настоящия състав въпросът не е обуславящ, доколкото в неговата хипотеза не се съдържа фактът на следващото разпореждането придобиване на имота от дарения и притежаването му към момента на предявяването на иска по чл.30 ЗН. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, именно на този факт е придадено значение, за да бъде определен друг начин на възстановяване на собствеността (това е релевантният за разрешението на въззивния съд факт).
За да бъде въпросът обуславящ, този факт е следвало да бъде включен в неговата (на въпроса) формулировка.
Обуславящият разрешението въпрос не е разрешен в противоречие с посочените решения, в които са разгледани други хипотези, които не включват последващи разпореждания и придобивания на дарения имот.
За въззивното решение следва да се добави и че то е подлежало на обжалване и няма данни да е влязло в сила, поради което съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, то не представлява съдебна практика, противоречието с която да обоснове основание по чл.280,ал.1 ГПК.
Към изложеното може да се добави и че жалбоподателят не е обосновал предпоставките на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, на което се е позовал – значението на въпроса му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както са разяснени в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: не е обосновал да е създадена съдебна практика, поради неточно тълкуване на конкретна правна норма, нито необходимост от осъвременяване на тълкуването на правна норма с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито неяснота, непълнота или противоречие на закона (на правни норми), нито липсата на съдебна практика по конкретна правна норма.
Твърдението, че произнасянето от ВКС по конкретното дело, ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не осъществява основанието по чл.280,ал.1,т. 3 ГПК.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е доказала да е направила такива, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 6959 от 29.08.2016 г. по възз. гр. д. № 287 /2014 г. на Софийския градски съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.