1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 08.12. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 1902/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. К. В., Д. М. К. и А. М. К. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 4947 от 17.02.2017 г. въззивното решение на Варненския окръжен съд № 9 от 05.01.2017г. , постановено по въззивно гражданско дело № 3334 / 2015г., с което съдът е отказал да допусне очевидна фактическа грешка и тълкуване на решението постановено по същото дело № 249 от 26.02.2016 г.
Ответницата А. К. Я. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86 / 2017г., поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата на М. К. В., Д. М. К., А. М. К. и А. Д. К. за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на решение № 249 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 3334/2015г. на Варненския окръжен съд.
Въззивният съд е приел, че в постановеното решение на Варненския окръжен съд № 249 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 3334/2015г. не е налице несъответствие между мотивите и диспозитива, а също така липсва основание за тълкуване на диспозитива, който ясно отразява волята на съда да потвърди първоинстанционното решение.
В изложението за допускане на касационното обжалване са изведени правни въпроси единствено във връзка с произнасянето на въззивния съд по искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 249 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 3334 / 2015г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното решение по чл. 247 ал.1 ГПК противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК , според която очевидна фактическа грешка е налице не само при технически грешки при изписване на данни , но и при противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. В случая според касаторите противоречието се състои в това, че не е постановен от въззивния съд изричен диспозитив по иска за собственост, а е направен само извод за неоснователност на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР. Това е довело до очевидно логическо противоречие между правните изводи на съда и крайната му воля, намерила отражение в диспозитива, с който се потвърждава изцяло решението на първата инстанция същевременно в мотивите на решението е прието, че М. В. е придобила реално обособена част от стар имот и това прието за установено право на собственост не е намерило отражение в диспозитива на решението, каквито са разясненията в т.2А от ТР 4 / 2016г. на ВКС, ОСГК.
Разрешението в т. 2А от ТР 4 / 2014г. на ВКС, ОСГК се отнася за съдържанието на диспозитива на решение, с което съдът се произнася по иск с правно основание чл. 108 ЗС като е прието, че то трябва да съдържа установителна част за принадлежността на правото на собственост. В случая не е предявен ревандикационен иск, а само установителен иск за собственост с твърдения в исковата молба, за грешка в кадастралната карта , произтичаща от неотразяване на собствеността на ищцата по отношение на източната граница на имота й. Същевременно в ТР 8 / 2014г. на ВКС, ОСГК е прието, че искът с правно основание чл. 53 ал.2 ЗУТ /първоначална редакция/ не е специален и самостоятелен иск, а е установителен иск за собственост, затова в диспозитива на решението , когато такъв иск се уважава, съдът трябва да установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – да се посочи и в какво се състои същата. В случая първоинстанционният съд е постановил диспозитив, с който е отхвърлил иска за собственост в твърдяния от ищците пространствен обхват и се е произнесъл, че липсва грешка в кадастралната карта , състояща се в ненанасянето на източната граница на собствения на ищците имот. Това решение е потвърдено от втората инстанция , която е изложила подробни съображения за правото на собственост на ищците и отразяването му на кадастралната карта , поради което няма основание да се приеме, че въззивният съд е следвало да постанови изричен диспозитив по иска за собственост. Липсва противоречие с посоченото от касаторите решение № 482 по гр.д.№ 1224 / 2011г. на ВКС, ІV г.о. , в което съдът е допълнил диспозитива в съответствие с мотивите по отношение на частта от решението, което се оставя в сила и за дължимата лихва върху главното вземане. Няма противоречие и с второто представено от касаторите решение № 155 по гр.д.№ 898 / 2012 г. на ВКС, І г.о., в което е дадено разрешение на въпроса за съдържанието на мотивите на решението по чл. 247 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в редакция до изменението ДВ бр.86/2017г. и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски по представения списък в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 06.04.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 9 от 05.01.2017г. , постановено по въззивно гражданско дело № 3334 / 2015г.,
ОСЪЖДА М. К. В., Д. М. К. и А. М. К. да заплатят на А. К. Я. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: