О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.687
гр. София,11.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1292 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. П. Д. М. Ц. и В. К. Ц. срещу решение №20 от 14.02.2017 г. по в.гр.д.№446/2016 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №184 от 22.07.2016 г. по гр.д.№88/2016 г. на ОС Ловеч, с което са отхвърлени предявените от С. Р. П. Д. М. Ц. и В. К. Ц. срещу [фирма] искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.102, ал.2 от ЗЗД, за признаване за установено, че дадените от тях /като трети лица/ в полза на банката обезпечения на дълга на кредитополучателя [фирма] по договор за банков кредит №76/12.01.2007 г., чрез учредената от тях с нотариален акт №10, том І, рег.№ 203, дело № 5 от 2007 г. на Нотариус, рег.№139 на Нотариалната камара, договорна ипотека върху следните имоти: 1/3 ид.част от УПИ, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ парцел ІІІ, пл.№ 845 в кв.56 по плана на [населено място] както и реално Апартамент №1 на І етаж над мазите от построената в УПИ триетажна масивна жилищна сграда, застроен на 118 кв.м., състоящ се от: три спални, дневна, кухня-столова, бокс и сервизни помещения, заедно с две мазански помещения – едното на изток, другото – на запад, таванско помещение – югозападно и съответните идеални части от общите части на сградата и 1/2 ид.част от УПИ, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 319 кв.м., съставляващ парцел VІ, пл.№751 в кв.63 по ПУП на [населено място], заедно с построените в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда – западен близнак с приземен етаж, гараж и пристройка, са погасени, поради това, че не са дали съгласието си тези обезпечения да служат за новия длъжник при прехвърлянето на търговското предприятие на [фирма] на [фирма].
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1.Може ли предвидената в чл.15, ал.3 от ТЗ солидарна отговорност да бъде поставена в зависимост от други фактори, при наличие на фактите, посочени в хипотезата на правната норма. 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.15, ал.3 от ТЗ за солидарността при наличие на изрично съгласие на кредитора след прехвърлянето на търговското предприятие, кредитите да се обслужват от разплащателната сметка на приобретателя. 3. След прехвърлянето на търговското предприятие прехвърлителят остава ли носител на правата и задълженията. 4. Изричното съгласие на кредитора за заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД следва ли да е извършено с изричен акт, облечен в някаква форма или може да бъде всяко конклудентно действие, с което кредиторът показва, че приема съглашението и манифестирането на такава воля от кредитора пречка ли е за последващо оттегляне. 5. При прехвърляне на търговско предприятие, ипотекарните длъжници като трети задължени лица, обезпечили задължения на прехвърлителя, възникнали преди прехвърляне на предприятието, следвало ли е да дадат своето изрично съгласие, даденото от тях обезпечение да служи и за новия длъжник приобретател на търговското предприятие, респективно даденото от тях обезпечение дадено ли е с оглед на личността на длъжника. 6. Съгласието имотите да служат за обезпечение и на новия длъжник следва ли да бъде дадено на кредитора в нотариална форма и необходимо ли е вписването на съгласието им в имотния регистър за запазване действието на ипотечното задължение.
Спрямо първите четири въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Едноличен търговец с фирма „Гаранция – Г. Г.” не е заместен като длъжник по Договор за банков кредит №76/12.01.2007 г. от друго лице, а е продължил да бъде такъв и след подписването на договора за прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на 04.11.2010 г. – както поради обстоятелството, че вследствие прехвърлянето на търговското предприятие, по силата на чл.15, ал.3 от ТЗ е възникнала солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя за задълженията на предприятието, съществуващи към датата на подписване на договора, а заместването в дълг може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора /каквото не се установява при условията на главно и пълно доказване да е извършено/, така и поради факта, че с анекс №5 към договора, изрично е уговорено, че кредитополучателят [фирма] продължава да отговаря към Банката като солидарен длъжник и след прехвърлянето на търговското предприятие.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне.
Както бе посочено изводът за неоснователност на иска е направен и поради наличието на изрична уговорка между страните, че кредитополучателят ЕТ продължава да отговаря за поетото от него задължение по процесния договор за кредит и след прехвърлянето на търговското му предприятие, като мотивите на съда относно тълкуване на разпоредбата на чл.15, ал.3 от ТЗ и приложението й в случая /в която връзка са въпроси от първи до трети вкл./, както и тези, за необходимостта от наличие на изрично съгласие и формата му /четвърти въпрос/, представляват евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за неоснователност на иска. Ето защо отговорите на въпроси от първи до четвърти, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото. От друга страна в решението липсва произнасяне по останалите, формулирани от касатора въпроси /по делото не съществува спор дали учредената от ищците ипотека за задължението на ЕТ, обезпечава или не и задълженията на останалите солидарни длъжници по договора за кредит/, поради което и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №20 от 14.02.2017 г. по в.гр.д.№446/2016 г. на АС Велико Търново.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.