1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
гр.София, 12.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3001/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. „З.” – [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 12 от 25.01.2017 г. по гр.д.№ 533/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Тетевенски районен съд № 119/ 30.08.2016 г. по гр.д.№ 261/ 2013 г. и по този начин е отхвърлено искането на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в решение на Тетевенски районен съд № 49/ 30.04.2015 г. по гр.д.№ 261/ 2013 г., като в текста на решението наименованието на ответника вместо О. д. „З.” – [населено място] да се счита О. д. на Д. ф. „З.” – [населено място].
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правен въпрос, който (прецизиран при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) е в следния смисъл: за естеството на порока на съдебно решение, което е постановено срещу лице, което не е посочено от ищеца за ответник по делото, вместо срещу действително посоченото като ответник лице. Според жалбоподателя този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна кооперация „И. М” – [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С решение на Тетевенски районен съд № 49/ 30.04.2015 г. по гр.д.№ 261/ 2013 г. е уважен иска, предявен от кооперация „И. М” – [населено място] срещу О. д. „З.” – [населено място] за признаване за установено, че писмо изх.№ 931/ 07.06.2010 г., изходящо от О. д. „З.” – [населено място], е неистински документ. Решението не е обжалвано от О. д. „З.” – [населено място] и е влязло в сила. До Върховния касационен съд е подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение от О. д. на Д. ф. „З.” – [населено място], по която е образувано гр.д.№ 6047/ 2015 г., ІІІ г.о. С определение № 90/ 13.04.2016 г. съставът на касационната инстанция е прекратил производството по молбата, тъй като О. д. на Д. ф. „З.” – [населено място] е различен правен субект от О. д. на „З.” – [населено място]. Страна по гр.д.№ 261/ 2013 г. на Тетевенски районен съд е била О. д. „З.” – [населено място], тя е адресат на силата на пресъдено нещо на решението по това дело и неговата отмяна не може да се иска от трето за спора лице, каквото се явява О. д. на Д. ф. „З.” – [населено място]. О. д. на Д. ф. „З.” – [населено място] не е обвързана от решението и то няма сила за нея.
След влизане в сила на определението по гр.д.№ 6047/ 2015 г., ІІІ г.о., ВКС, О. д. „З.” – [населено място] е поискала от Тетевенски районен съд да отстрани очевидна фактическа грешка в решението си от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 261/ 2013 г. Според нея грешката е в субекта, за който решението се отнася и същото следва да се счита постановено срещу О. д. на Д. ф. „З.” – [населено място], а не срещу О. д. „З.” – [населено място], което е отделно юридическо лице и не е автор на документа, чиято неистинност е призната с влязлото в сила решение. Районният съд е отказал да уважи молбата. С обжалваното в настоящето производство въззивно решение окръжният съд е потвърдил този отказ. Посочил, че искът е предявен срещу О. д. „З.” – [населено място], че по делото не е имало замяна на страна, че съдебното производство е проведено с призоваване на този субект като ответник и е приключило с решение, постановено срещу него. Ако същият не е бил материалноправно легитимиран, той е можел да се възползва от правото си на въззивно обжалване и поиска отмяна на неправилното решение. О. д. „З.” – [населено място] обаче не се е възползвала от това си право и постановеното срещу нея решение е влязло в сила. То не съдържа очевидна фактическа грешка, която да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, тъй като няма противоречие между формираната правораздавателна воля и външното й изразяване в решението от 30.04.2015 г.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е обуславящ. Той би имал значение само ако първоинстанционното решение, с което искът срещу него е уважен, е било обжалвано. Само в този случай би бил релевантен въпросът за естеството на неговия порок, като постановено срещу нелегитимиран ответник. В производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка този въпрос не стои. Стои единствено въпросът има ли противоречие между формираната от правораздавателния орган воля и писменото й обективиране в постановеното по делото решение, което да се дължи на технически причини. Ако не е така, по реда на чл.247 ГПК не може да се променя вече стабилизираната правораздавателна воля, включително адресатът на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Затова няма основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 12 от 25.01.2017 г. по гр.д.№ 533/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: