ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1164
София, 13. декември 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3077 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 54/07.04.2017 на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 35/2017, с което е отменено решение № 511/13.12.2016 на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 482/2016, като П. е осъдена да заплати сумата от 40.000 лева – обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец Р. Г. Р., представляван от адв. П. Я. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и e от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/1968.
Ответникът по жалбата П. не взема становище по нея.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник П., представляван от Ц. М. – прокурор от Апелативна прокуратура София, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, включително относно наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/1968, ТР № 3/2005 на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 395/18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2011.
Ответникът по жалбата Р. Г. Р. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 29.07.2009 г. и на 08.11.2010 г. срещу него е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр.ал. 1, пр. 1, 2 и 3, вр.чл. 26, ал. 1 НК, като му е била взета мярка за неотклонение ”подписка”. С присъда № 50/28.04.2011 по н.о.х.д. № 655/2010 на Великотърновския окръжен съд ищецът е признат за виновен в това, че през периода 19.04.2005 – 10.10.2005 при условията на продължавано престъпление, на пет пъти, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – кмет на О. – В. Т., нарушил и не е изпълнил служебните си задължения и превишил властта и правата си, които пет случая са описани в пет пункта на присъдата с цел да набави на [фирма] облага в размер на 423.489, 60 лв., представляваща незаплатена на О. – В. Т. цена на право на строеж върху общински недвижим имот за изградената от [фирма], без такова отстъпено право осеметажна жилищна сграда, като от деянието са настъпили значително вредни последици за [община] в размер на 423.489,60 лв., както и нематериални такива, изразяващи се в уронване престижа на общинската администрация чрез грубо нарушаване на установения ред за разпореждане с общинска собственост, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено по реда на чл. 66 НК и е лишен от правото да заема обществена длъжност за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Наложеното наказание е увеличено на втора инстанция от две на три години лишаване от свобода и е постановено ефективното му изтърпяване при общ режим в затворническо заведение от отворен тип, като е отменено приложението на чл. 66 НК. С решение № 247/29.05.2012 по н.д. № 768/2012 на ВКС, ІІІ НО е отменена изцяло въззивна присъда в наказателно-осъдителната й част, като делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. След отвод на съдиите от Великотърновския апелативен съд същото е изпратено от ВКС за разглеждане на Пловдивския апелативен съд, който е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, но с решение № 138/05.06.2014 по н.д. № 219/2014 на ВКС, І НО е отменен въззивният акт, като делото отново е било върнато за ново разглеждане. С присъда № 729/27.11.2014 по в.н.о.х.д. № 219/2014 на Пловдивския апелативен съд, оставена в сила с решение № 373/22.03.2016 по н. д. № 837/2015 на ВКС, І НО, първоинстанционната присъда на Великотърновския окръжен съд е отменена, като ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд е приел за установено, че в резултат на воденото наказателно производство по повдигнато от п. обвинение за престъпление по служба, по което впоследствие е оправдан, ищецът е претърпял значителни по интензитет неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани със страх от наказателна репресия, накърнено лично чувство за чест и достойнство, рухване на доверието на гражданите в него, като кмет, провал в политическата му кариера, промяна в социалните контакти, станал е един „смачкан” човек (според свидетелските показания). Като е съобразил следните обстоятелства: времетраенето на процеса (6 г. и 8 м.), вида на наказанието за престъплението, в което ищецът е бил обвинен (от 1 до 8 г. лишаване от свобода); трите постановени осъдителни присъди в процеса, от които една ефективна; връзката на незаконното обвинение с професионалната реализация на ищеца, който е бил три мандата кмет на [община] и като цяло претърпените негативни изживявания в личния, обществения и професионалния му живот, въззивният съд е приел, че сумата в размер на 40.000 лева справедливо ще обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 54/07.04.2017 на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 35/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.