О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
гр. София, 14.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3165 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника Технически университет – Габрово, представляван от ректора проф. ДТН инж. Р. И., чрез пълномощника адвокат И. С., срещу решение № 100 от 02. 05. 2017г., постановено по в. гр. дело № 103/2017г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 28 от 26.01.2017 г. по гр. дело № 2264/2016 г. на Габровски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. Г. А., извършено със заповед № 29 от 08.09.2016г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „преподавател български език“ в Департамент за езиково и специализирано обучение (ДЕСО) на Технически университет – Габрово и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца.
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Злоупотреба с право от страна на работодателя ли е поставянето на изискване за владеене и на чужд език от служители, извършващи обучение по български език на чуждестранни граждани, чийто майчин език е различен от български?“; 2/ „Необосновано и злоупотреба с право от страна на работодателя ли е поставянето на изискване за владеене и на чужд език от служители, заемащи академични и преподавателски длъжности по смисъла на Закона за висшето образование и Закона за развитите на академичния състав в Република България, доколкото това не е предвидено в нарочен нормативен акт?“; 3/ „В случай, че работник бъде уволнен на основание чл. 328, ал 1, т. 6 КТ и впоследствие уволнението му бъде признато за незаконно, злоупотреба с право от страна на работодателя ли е възстановяването на работника при същите изисквания за заемане на длъжността, каквито са били преди прекратяване на трудовото правоотношение и на които работника отговаря, при положение, че в хода на процеса работодателят е извършвал допълнителни промени в изискванията за заемане на длъжността?“ и 4/ „При условие, че колективен орган – Академичен съвет е взел решение какви да са критериите за определена длъжностна характеристика, длъжен ли е работодателят да се съобрази с това решение и може ли това да доведе до злоупотреба с право?“, по които поддържа значимост на разрешаването им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – С. Г. А., подава отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира заплащане на сторените съдебни разноски пред касационната инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не са налице общото и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора първи, втори и четвърти правни въпроси, посочени по – горе, осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС като обусловили правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение. По отношение на тях обаче не е налице соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
За да уважи предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по безсрочен трудов договор при ответния университет на длъжност „преподавател по български език във висше училище“, като притежаваното от нея образование е висше със специалности „педагогика“ и „български език като втори език – преподаване на български език в чуждоезикови среди и сред малцинствени общности“ и че с решение на Академичния съвет на ТУ – Габрово са одобрени нови изисквания за образование и за нови трудови функции за заеманата от нея длъжност: новото изискуемо образование е висше със специалност „българска филология и английска/немска/руска/ филология“ или „български и английски език“; „български и немски език“; „български и руски език“ и педагогическа правоспособност, а новите трудови функции – при провеждане на събития в ТУ – Габрово с международно участие, при нужда да се извършва симултанен превод или превод на документи. Посочил е, че след връчване на ищцата на новата длъжностна характеристика, съобразена с горепосоченото решение на академичния съвет, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование, в която хипотеза съдебен контрол върху законосъобразността на уволнението е допустим само при въведен довод за злоупотреба с работодателски права в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. При съобразяване с носената от ищцата доказателствена тежест при оборване на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, Габровски окръжен съд е счел за установено в процеса наличието на злоупотреба с правото на работодателя да въведе нови изисквания за образование и квалификация за заеманата от служителката длъжност с единствената цел да прекрати трудовия договор с нея, поставяйки несъвместими с преподавания от нея предмет „български език“ изисквания да притежава диплома по чужд език и да извършва симултанен превод, които са присъщи за друга длъжност „преводач“ или „учител по чуждоезиково обучение“, като преводаческите дейности е било възможно да бъдат осъществявани от другите преподаватели по чужди езици, съставляващи по – голямата част от преподавателския екип във висшето училище, ако целта на работодателя е била спестяване на разходи за външни преводачески услуги. За неоснователен е намерен от решаващия съд и доводът на ответника, че промяната в изискванията за заеманата от ищцата длъжност има за цел разширяване на кръга на обучаваните езици и разширяване на кръга на обучаемите – добавяне на студенти ОКС „бакалавър“ и „магистър“ към обучаваните чуждестранни граждани, които са от българска народност, тъй като при сравнение между старата и новата длъжностни характеристики е видно, че за заеманата от ищцата длъжност не е предвидена като нова трудова функция – преподаване на чужд език, за да се приеме, че въведеното ново изискване за образование и по чужд език, е с цел разширяване на кръга на обучаемите. Горепосочените решаващи изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с формираната безпротиворечива задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 71 от 24. 07. 2013г. по гр. д. № 284/2012г. на 4 г.о.; решение № 345 от 06. 03. 2014г. по гр. д. № 3868/2013г. на 4 г.о.; решение № 194 от 26. 06. 2016г. по гр. д. № 891/2016г. на 4 г.о.; решение № 561 от 04. 10. 2010г. по гр. д. № 1962/2009г. на 3 г.о.; решение № 248 от 23. 04. 2010г. по гр. д. № 254/2009г. на 4 г.о. и др..
Според последната в хипотеза на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и квалификация към заеманата конкретна длъжност е въпрос на целесъобразност и поради това то не подлежи на съдебен контрол, освен ако в предмета на спора е въведен довод за злоупотреба с работодателски права, в който случай съдът дължи преценка добросъвестно ли е действал работодателят съобразно чл. 8, ал. 1 КТ, т.е. дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и дали работодателят действа равнопоставено по отношение на всички заети лица, или единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една, единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. Ако е релевиран довод за злоупотреба с работодателски права, както е в случая, ищецът носи тежестта по пътя на пълно и главно доказване да обори добросъвестността на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, като за да е осъществено нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не наличен ли е обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на длъжността, а единствено фактите, обосноваващи твърдението за злоупотреба с права. При различни казуси едни и същи обстоятелства могат да установяват или не злоупотреба с работодателски права, в зависимост от конкретната преценка за преследваната от работодателя цел и дали единствената му цел е прекратяване на трудовия договор с конкретния работник или служител. Въззивният съд е зачел суверенното право на работодателя да променя изискванията за заеманата от ищцата длъжност, но доколкото в исковата молба е наведен довод за злоупотреба с работодателски права при процесното уволнение, е изследвал въз основа на приетите доказателства дали те са упражнени добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ. Изводът за наличие на злоупотреба с права на ответника при прекратяване на трудовия договор с ищцата не е презумптивен, а основан на съвкупната преценка на всички приети по делото доказателства при съобразяване с носената от ищцата доказателствена тежест при оборване на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, при което е направен категоричния извод за преследване на единствената цел – да бъде уволнен именно конкретния служител, който не притежава изискуемото ново образование, което освен това е несъвместимо с преподавания от него учебен предмет „български език“.
Налична е формирана безпротиворечива съдебна практика /горепосочената/, ненуждаеща се от осъвременяване и корективно тълкуване, а и нормите на чл. 328, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 8, ал. 1 КТ не са непълни, неясни или противоречиви, поради което не е обоснован принос в тълкуването им от значение за развитието на правото или за точното приложение на закона.
Третият формулиран от касатора въпрос, макар обсъден от въззивния съд, не е обуславящ за крайния изход на конкретния правен спор, тъй като не е единственият и главният, въз основа на който е базиран изводът за наличие на злоупотреба с права на работодателя при процесното уволнение. Поради това той не удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и това е достатъчно за изключване на касационния контрол по него.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 500 лв. – хонорар за един адвокат пред ВКС, заплатен с договор за правна защита и съдействие от 18. 07. 2017г..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 02. 05. 2017г., постановено по в. гр. дело № 103/2017г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Технически университет – Габрово, с адрес: [населено място], [улица], представляван от ректора проф. ДТН инж. Р. И., със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адвокат И. С., да заплати на С. Г. А., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], сумата 500 лв. – хонорар за един адвокат пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: