О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. София, 15.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 4699 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], офис – , срещу определение № 2787 от 24. 08. 2017г. по в. ч. гр. дело № 4196/2017г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, с което е отменено първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение като неоснователна молба с правно основание чл. 389 ГПК по висящ исков процес и вместо това е постановено ново определение, с което е допуснато обезпечение на предявения от Ю. Т. Ю. срещу касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., причинени от смъртта на баща му Т. Ю. А., загинал вследствие на взривяване на влакова композиция на 10. 12. 2016г. в [населено място], Шуменска обл., чрез налагане на запор върху вземанията, които [фирма] предстои да получи от трети лица по договори с предмет – извършване на железопътен превоз, както следва: от [фирма], от [фирма] и от [фирма], до размера на цената на иска от 200 000 лв..
Ответникът по частната жалба – Ю. Т. Ю. подава писмен отговор, в който поддържа, че „няма ресурс“ да вземе становище по наличието на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, което подлежи на обжалване в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторът навежда доводи относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Допустимо ли е обезпечение чрез налагане на запор върху вземане от трето лице, което вземане не е достатъчно индивидуализирано?“, по който изтъква важността му за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед необходимостта от индивидуализиране на вземанията – обект на обезпечителния запор за неговата законосъобразност и „от недопускане на обезпечение по принцип и изобщо“. Касаторът излага и съображения за противоречие на обжалваното въззивно определение със задължителната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК /определения № 424/08.07.2010г. по ч. гр. д. №363/2010г. на ІV г.о.; определение №272/04. 04. 2014г. по ч. т. д. №932/2014г. на І т.о.; определение № 746/30.09.2011г. по ч. т. д. №601/2011г. на ІІ т.о. и определение № 229/22. 03. 2012г. по ч. т. д.№5/2012г. на ІV г.о./, според която при произнасяне по молба за обезпечение на иск, съдът е длъжен да установи неговата вероятна основателност, базираща се на убедителни писмени доказателства, които следва да обсъди в мотивите си, като при липса на такива следва да приложи нормата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК и да определи парична гаранция. Горепосочените съображения са изцяло относими към правилността на обжалвания съдебен акт, от тях не може да бъде изведен правен въпрос, от значение за допускане на касационно обжалване по общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което те могат да бъдат разгледани в настоящото производство по предварителна селекция на частната касационна жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по единствения формулиран от касатора правен въпрос относно необходимостта от индивидуализиране на вземането от трето лице като обект на обезпечителния запор, макар по този въпрос да е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. На поставения правен въпрос от касатора е дадено задължително разрешение в т. 5 ТР № 6/14. 03. 2014г. на ОСГТК на ВКС, според което съществуването, респективно настъпилата изискуемост и размера на вземането към трето лице – обект на обезпечителния запор, са ирелевантни за обезпечителния процес, те не могат да бъдат проверени в рамките на този процес, а имат значение за реализирането на обезпеченото право при неговото изпълнение в последвалия изпълнителен процес, в който ако вземането не съществува изпълнителният способ няма да може да бъде осъществен и взискателят няма да може да се удовлетвори.
Въззивният съд е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от причинената от взривяването на влакова композиция на 10. 12. 2016г. в [населено място], Шуменска обл. смърт на бащата на ищеца, чрез налагане на запор върху вземания на един от ответниците, произтичащи от сключени договори с три търговски дружества, които са достатъчно индивидуализирани за нуждите на обезпечителното производство, при доказана обезпечителна нужда /с оглед общоизвестния факт, че от процесния деликт са причинени множество вреди – имуществени и неимуществени, които подлежат на обезщетяване/. САС е посочил, че макар предявеният иск да е вероятно основателен въз основа на представените писмени доказателства съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК, не следва да бъде определяна парична гаранция в хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК с оглед спецификата на конкретния спор и наличните доказателства, че ищецът е студент, не разполага със собствени доходи и че при същия деликт е загинал освен баща му и неговия брат. От гореизложеното следва, че даденото разрешение на поставения от касатора правен въпрос в обжалваното определение е изцяло съобразено с относимата, цитирана по-горе, задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която е безпротиворечива и не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване.
Поради отсъствието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2787 от 24. 08. 2017г. по в. ч. гр. дело № 4196/2017г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.