3
определение по гр.д.№ 2402 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2402 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Р., С. Т. Р. и Т. С. Т. срещу решение № 98 от 31.01.2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, постановено по в.гр.д.№ 2323 от 2016 г., с което е потвърдено решение № 3435 от 03.10.2016 г. по гр.д. № 1435 от 2016 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от Г. В. Р., С. Т. Р. и Т. С. Т. срещу [община] положителни установителни искове, че ищците са собственици на основание придобивна давност на реална част с площ от 1000 кв. м. от имот с обща площ 6339 кв. м., находящ се в [населено място], местност „ Я. поляна“, представляващ ПИ № 510.1196 по плана за новообразувани имоти /ПНИ/, одобрен със заповед № РД-15-7706-235 от 12.03.2015 г. на Областния управител на Област В., при граници на частта: на запад и север- останалата част от ПИ № 510.1196, на изток и юг – територия от картата на възстановената собственост /КВС/ на землището на А., очертана със син цвят на скица № 3 от приетото по делото заключение на вещото лице инж.Ж. Б., находяща се на лист 98 от делото на първоинстанционния съд /гр.д.№ 1435 от 2016 г. на Варненския районен съд/, която скица приподписана от съда представлява неразделна част от решението, при граници на целия имот: ПИ № 510.815, ПИ № 510.678, ПИ № 510.677 и територия от КВС на землище А., и ищците са осъдени да заплатят на [община] сумата от 400 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 04.05.2017 г. пълномощникът на ответника [община] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано и на общината да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 502 лв.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в задължение на жалбоподателите е да формулират точно и ясно материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалвания акт. Задължението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, чрез посочване на конкретен правен въпрос, е относимо и към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В конкретния случай, въпреки дадените от въззивния съд с разпореждане № 2177 от 08.03.2017 г. указания на жалбоподателите, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от 22.03.2017 г. те не са посочили правен въпрос от значение за делото по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК /редакция преди изменението на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. В това изложение са наведени само основания за неправилност на въззивното решение. Предвид на това и с оглед приетото в горепосоченото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не е налице посоченото от жалбоподателите специално основание за допускане на това обжалване- чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.4 от горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В случая по съществения за разрешаването на конкретния спор правен въпрос /за възможността да се придобиват по давност имоти, които са частна общинска собственост предвид ограниченията, предвидени в чл.86 от ЗС и пар.1 от ЗД на ЗС/ има постановена практика на ВКС, например: решение № 127 от 25.11.2014 г. по гр.д.№ 3190 от 2014 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 98 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 201 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 108 от 20.05.2011 г. по гр.д.№ 931 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр.д. № 5628 от 2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и др. Приетото в обжалваното решение съответства на тази съдебна практика, а от постановяването на същата не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника [община] направените от нея разноски за юрисконсулт по делото в размер на 300 лв., определен съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 31.01.2017 г. по в.гр.д. № 2323 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
ОСЪЖДА Г. В. Р.- ЕГН [ЕГН], С. Т. Р.- ЕГН [ЕГН] и Т. С. Т.- ЕГН [ЕГН] и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.3, чрез адв.Н. М., да заплатят на [община] на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.