3
определение по ч.гр.д.№ 4674 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4674 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, редакция преди изм. на ГПК със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г., съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г.
Образувано е по частна жалба на В. С. С.- Й. срещу определение № VI-1418 от 18.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 1231 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на С.-Й. срещу определение № 3760 от 06.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 3302 от 2017 г. на Бургаския районен съд за оставяне без разглеждане на подадената от С.-Й. молба по чл.251 ГПК за тълкуване на влязло в сила решение № 1169 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 4865 от 2008 г. на Бургаския районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 271 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 2853 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 915 от 2010 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Подлежат ли на тълкуване мотивите на съдебни акт ?
2. Може ли по тълкувателен път да се установи каква е била волята на съда при постановяване на решение за делба- дали че към определен обект принадлежат ид.ч. от земята или принципно, че към обекта следва да принадлежат ид.ч. от земята ?
Освен това, според касаторката, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 14.11.2017 г. ответницата А. Г. Т. оспорва частната жалба. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител по молбата за тълкуване/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е бил уведомена за обжалваното определение на Бургаския окръжен съд на 01.09.2017 г., а частната жалба е подадена по пощата на 08.09.2017 г./.
Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се дава разрешение по същество на други производства, съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280 ГПК.
В случая няма основание за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд поради следното: Посочените от касаторката въпроси /подлежат ли на тълкуване мотивите на съдебни акт и може ли по тълкувателен път да се установи каква е била волята на съда при постановяване на решение за делба- дали че към определен обект принадлежат ид.ч. от земята или принципно, че към обекта следва да принадлежат ид.ч. от земята/ не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане на молбата за тълкуване на решението за делба, въззивният съд е приел за правилно приетото от този съд, че решението за делба вече е изпълнено /изнесеният на публична продан с решението за делба имот вече е възложен на купувач с постановление на съдебен изпълнител/, поради което с оглед разпоредбата на чл.251, ал.2 ГПК вече е недопустимо да бъде тълкувано. Изложените от въззивния съд мотиви по основателността на молбата за тълкуване на решението са без правно значение за делото, по което, както бе посочено и по-горе, първоинстанционният съд е оставил тази молба без разглеждане като недопустима /не се е произнасял по нейната основателност/, а въззивният съд е потвърдил това определение на първоинстанционния съд.
Поради гореизложеното и тъй като касаторката не е посочила други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС не може сам да извежда, поставя и се произнася по правни въпроси, които не са посочени от касатора /освен въпроси, касаещи валидността или допустимостта на обжалвания съдебен акт/, касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалба направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 50 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VI-1418 от 18.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 1231 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав.
ОСЪЖДА В. С. С.- Й. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.П. Ш. да заплати на А. Г. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.