О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 688
гр. София, 18.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1966 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №88 от 11.04.2017 г. по в.т.д.№800/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №139 от 28.10.2016 г. по т.д.№283/2015 г. на ОС Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ искове: по чл.79, ал.1, вр. чл.365 от ЗЗД за суми в общ размер на 108 529.85 лв., дължими по договор за спогодба от 01.02.2005 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за суми в общ размер от 21 141.28 лв., обезщетение за забава.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, от които произтича спорното право като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. 2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, анализирайки приетите по делото доказателства и препращайки към мотивите на първата инстанция, е приел, че страните по делото не са обвързани от договора споразумение, сключен на 01.02.2005 г., за водоползване на подземни води от водомземното съоръжение, изградено в държавен имот в кв.155, по плана на [населено място]. Посочил е, че дружеството ищец, след преобразуването на [фирма] чрез отделяне, не се явява негов универсален провоприемник, поради което на това основание не е станал страна по договора от 01.02.2005 г., като възражението, че ищецът е страна по облигационното правоотношение и след преминаване на собствеността на водната кула към неговото имущество, е неоснователно. Изложил е съображения, че от представеното като писмено доказателство Приложение № 5 за разчетите на [фирма] за прехвърлени към [фирма] видове вземания и задължения, също не може да се направи извод за правоприемство в правата и задълженията по този договор, с оглед което е достигнал до извод, че носител на правото да получава договорения процент от разходите за водоползване и поддръжка на Водната кула, не е ищецът, а [фирма], който е и титуляр на разрешителното за водоползване на същия воден обект, за периода от 09.02.2007 г. до 09.02.2017 г.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси, свеждащи се до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди събраните по делото доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения, не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възражения на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на наведеното селективно основание – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца с исковата и допълнителната искова молба, предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на страните. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №88 от 11.04.2017 г. по в.т.д.№800/2016 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 5 000 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.