О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 18.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.11.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1986 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Б. Б. от [населено място], чрез адв. Я. С. – САК, против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 848 /10.04.2017 г., по въз.гр.д.№ 5193/2016 год., с което след частична отмяна на решението на Софийски градски съд от 04.07.2016 г, по гр.д.№ 14597 / 2014 год. е отхвърлен предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, пряк иск по чл.226, ал. КЗ/ сега отм./ срещу ЗД [фирма], [населено място], за разликата над сумата 50 000 лв. до 75 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания, в резултат на пътно-транспортно произшествие от 09.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане и е потвърден първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част до пълния размер на исковата сума от 100 000 лева, като в тежест на ищеца са възложени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на исковата претенция в размер на 2 146.67 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД , касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото в общ размер от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е справедлив паричен еквивалент на понесените от него, в резултат на процесното ПТП, морални болки и страдания. В тази вр. са развити подробни съображения, свързани с вложения от законодателя смисъл в принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и необходимостта от съответствието му с моралните норми на обществото към момента на настъпване на непозволеното увреждане, несъмнено детерминирани от икономическата конюнктура в страната и от лимитите на застрахователно покритие, установени в § 27 КЗ/ отм./, които, според изложеното, решаващият състав на САпС не е съобразил.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на значимите за изхода на спора въпроси на материалното и процесуално право, които уточнени и групирани от състава на касационната инстанция, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, са: 1. „Какви са критериите при определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди?”; 2. „Съставлява ли икономическата конюнктура в страната елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се посочи от съдилищата при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователно покритие по § 27 от ПЗР на КЗ/ отм./, съставляващи законово отражение на тази конюнктура ?” и 3.” Задължен ли е въззивният съд да изложи съображения за определения конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и за критериите, при неговото определяне ?”, е в отклонение от задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4/68 год. и в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 749 от 05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 78 от 06.08.2015 г., по т.д.№ 1278/2014 г. на ІІ т.о.; № 83 от 06.07.2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о.; № 1 от 26.03.2012 г., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о. и мн.други.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на ответника по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, като застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на вредата по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП от 09.09.2014 г. по пътя [населено място] – [населено място]. След преценка на доказателствата по делото, вкл.заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза на в.л. травматолог за вида, тежестта и характера на травматичните увреждания на пострадалия и продължителността на възстановителния период, въззивният съд, е преценил, че определеният от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. е завишен и не отговаря на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, тъй като към момента на предявяване на иска пострадалият се е възстановил напълно и поради младата си възраст – 25 години, сравнително бързо е преодолял получените травми. Изложени са съображения, че доколкото в хода на делото твърдяните неблагоприятни прогнози при възстановителния процес на ищеца, са останали недоказани както и липсват доказателства за неговата инвалидизация,то евентуалното освидетелстване на същия от ТЕЛК, както и провокирано от получената шийна – гръбначно мозъчна травма влошаване на здравословното му състояние, вкл. настъпване на ранно развитие на дегенеративни промени, са основание за ексцес в едно бъдещо съдебно производство, но към настоящия момент са правно ирелевантни за приложението на чл.52 ЗЗД.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, като обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд обосновават общата предпоставка за достъп до касация по см. на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Недоказано по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ в редакцията и до изм., обнародвано в ДВ бр.86/2017г./, което изключва и основателността на искането за достъп до касационно обжалване.
Съгласно задължителните разяснения в ППВС № 4/1968 г., на което касаторът се позовава, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са неизчерпателно посочени, но които следва да бъдат взети предвид и преценени в тяхната съвкупност при установяване обема на претърпените неимуществени вреди от пострадалия. Като продължение на така възприетото разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД е формирана практика на ВКС и по реда на чл.290 ГПК, обективирана както в цитираните от касатора съдебни актове, така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 78 от 07.05.2013 г. по т. д. № 490/2012г. на II т.о., № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о., № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на II т.о.; № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на I т.о. и мн. други. Същата е в смисъл, че относимите за определяне размера на следващото се на увреденото лице обезщетение за обезвреда, критерии, примерно изброени в ППВС № 4/68 г., следва да бъдат обсъдени и наред с останалия доказателствен материал по делото, по начин да очертаят онзи справедлив паричен еквивалент, необходим да обезвъзмезди понесените от увредения болки и страдания, съобразно общественото разбиране за справедливост на определения етап от развитие на обществото, индиция за което е икономическата конюнктура в страната. Лимитите на застрахователно покритите, както е посочено във визираната от касатора съдебна практика на ВКС и в служебно известните и на настоящия съдебен състав решения по чл. 290, разрешенията в които последният споделя изцяло: 83/ 06. 07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на II т.о., № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011г. на II т.о., решение № 177/ 27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009г. на II т.о., № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011г. на I т.о.; № 66/03.07.2012г. по т.д. № 916/2011г. на I т.о. нямат самостоятелно значение за установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, но е необходимо да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като обективен израз на конкретните икономически условия в страната към датата на настъпване на непозволеното увреждане.
С тази задължителна практика на касационната инстанция въззивният съд изцяло се е съобразил при постановяване на обжалваното въззивно решение, тъй като е взел предвид посочените в ППВС № 4/68 г. критерии в тяхната съвкупност, наред с онези специфични по делото обстоятелства, като младата възраст на пострадалия, продължителността и интензитета на търпените от него болки, страдания и битови неудобства, благоприятните, според заключението на съдебно – медицинската експертиза, прогнози за пълното му възстановяване, относими към обема на понесените от него към момента на предявяване на иска неимуществени вреди и въз основа на преценката на същите е изградил краен правен извод за размера на следващото му се обезщетение за обезвреда. Що се отнася до обосноваността на извършената от решаващия съд преценка на доказателствения материла по делото за отделните правноважими критерии, която всъщност касаторът оспорва и която е относима към размера на присъденото обезщетение, то тя е ирелевантна за предпоставките за допускане на касационното обжалване и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, независимо дали касационните оплаквания на касатора, свързани със същата, са евентуално основателни – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не обосновават твърдяната допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване и различните присъждани размери обезщетение за неимуществени вреди при сходни на процесното увреждания, предвид цитираната в тази насока в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика. Липсата на установен идентитет между отделните факти и обстоятелства по различните съпоставяни дела, обосновава правен извод, че тази разлика не е поради различно приложение на закона- чл.52 ЗЗД, което би могло да обуслови допускане на касационно обжалване.
Поставеният процесуалноправен въпрос, при изложените от въззивния съд в обжалваното въззивно решение подробни мотиви, не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съобразно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната за допуснато процесуално нарушение, както е в настоящия случай, т.е. извън решаващите мотиви на въззивния съд, с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглежда сочения допълнителен критерий за селекция.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство и при този изход на делото касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за тях.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 848 /10.04.2017 г., по възз.гр.д. № 5193/2016 год. год., постановено по в. гр. д. № 3895/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: