2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1185
гр. София, 20.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърди декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4340 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. З. против решение № 110/27.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 69/2017 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че родителските права по отношение на малолетното дете на страните по делото следва да се упражняват от майката, като е определил режим на лични контакти с бащата.
Съдът е приел, че къщата, обитавана от майката и детето отговаря на изискванията, необходими за отглеждането на детето, като в таза насока се е позовал на представения по делото социален доклад. Фактът, че къщата е с външна тоалетно е обсъден от съда, но е прието, че той не се отразява на извода, че детето може да бъде отглеждано в тази къща, като това не застрашава по никакъв начин здравето му. Посочено е също така, че същите съображения следва да се отнесат и към факта, че бащата живее в град, а майката в село, като в тази насока е посочил, че от свидетелските показания се установява, че селото се намира в близост до [населено място] и достъпът до детската градина и града е изключително лесен и бърз. Прието е в тази насока, че социализирането на детето е възможно да настъпи и при тези условия. Прието е от състава на въззивния съд, че майката притежава по-голям родителски потенциал да упражнява родителските права, като в тази насока са обсъдени както мотивите и за напускането на дома, мотивите за оставяне на детето при бащата, желанието й да насърчава комуникацията между бащата и детето.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че решението е постановено при погрешно възприемане от страна на съда на фактическата обстановка, игнориране на доказателства по делото и нарушение на изискването за преценка на всички обстоятелства, касаещи интереса на детето. Твърди се, че не са обсъдени доказателствата, касаещи напускането на семейното жилище от страна н майката и оставянето на детето при бащата. Тези твърдения на касатора са посочени с твърдението, че са налице касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Така поставените от касатора правни въпроси представляват оплакване за необоснованост на съдебното решение, като необосноваността, респ. проверката на фактите по спора и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а проверката на фактите следва да се извърши при разглеждането на спора по подадената касационна жалба, но едва след като са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. В случая не се сочат основание относно допустимостта на касационното обжалване, поради което така поставените фактически въпроси са неотносими. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване, доколкото видно от изложеното от въззивния съд, както и от твърденията на страните, настоящия състав счита, че защитата на интереса на детето не налага допускането на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Ответникът по касационната жалба претендира присъждането на съдебни разноски, но по делото липсват данни такива да са сторени.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110/27.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 69/2017 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.