4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
Гр.София, 08.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2251/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], в несъстоятелност, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу Определение № 2771/24 август 2017 г. по ч.гр.д.№ 3639/2017 г. на САС, с което е потвърдено разпореждане от 2.06.2017 г. по т.д.№ 1598/2017 г. на СГС за връщане на исковата молба и прекратяване на производството срещу ответниците в несъстоятелност [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] по предявените от жалбоподателя искове по чл.60 ал.1 т.1 ЗБН. В жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане от вида на преграждащите развитието на делото, постановено от въззивен съд, и не страда от дефекти, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за частично прекратяване на производството срещу четирима ответници и връщане на исковата молба срещу тях, въззивният съд е приел за установено откриването на производството по несъстоятелност срещу част от ответниците – по четири от облигационните искове, предявени от банката – жалбоподател. Квалифицираните от нея искове като претенции по чл.60, ал.1 ЗБН имат за предмет парични вземания и не са насочени към защита на вещни права, поради което непопадат в хипотезата на чл.637 ал.6 т.1 ТЗ, при която е допустимо образуване на ново съдебно производство по имуществено дело срещу длъжника – за защита на правата на трети лица – собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността.
Въпросът „Какъв е видът на иска по чл.60, ал.1 ЗБН – конститутивен или осъдителен и какви са последиците от уважаването му“ е теоретичен, не е въведен като предмет на спора пред въззивната инстанция с частната жалба на ищцовата банка в несъстоятелност чрез синдиците й и въобще не е намерил разрешение в определението на САС, който не го е обсъждал в мотивите си. Предявените четири иска, производството по които е прекратено, са квалифицирани от първоинстанционния съд като осъдителни. Въпросът не е обусловил решаващият извод на апелативния съд за недопустиммост на исковете срещу търговските дружества, срещу които е открито производство по несъстоятелност, поради което не отговаря на критериите за общо селективно основание според ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. Допълнителното основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено. Не са развити от жалбоподателя съображения по т.4 от цитираното ТР № 1/2009 г. на ВКС – не са посочени непълни, неясни или противоречиви правни норми, чиито несъвършенства налагат формиране на нова съдебна практика по конкретни разпоредби или осъвременяване на вече създадена такава.
Въпросът „Обхваща ли се искът по чл. 60, ал.1 ЗБН от предвидената в чл.637 ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника в открито производство по несъстоятелност“ е твърде общо формулиран предвид регламентирането на различни хипотези за връщане на получено имущество с произход от банката от трети лица, съществуването на изключения от забраната за образуване на нови производства срещу търговец в несъстоятелност за някои от които е от значение съставът на предоставеното имущество с произход от банката, дефинирано в т.7 на параграф 1 на допълнителните разпоредби на ЗБН.
Неясните и противоречиви твърдения и доводи на жалбоподателя в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и в самата частна жалба не позволяват да се уточни и конкретизира изведеният от него първи въпрос. Не са предоставени и доказателства противоречивото му разрешаване от съдилищата по смисъла на т.3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, поради което не е установено допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /отм. с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./. Не е установено и поддържаното от жалбоподателя основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – цитираните определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК се отнасят до искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.517 ал.3 ГПК, искове за възстановяване на нарушено владение, за установяване нищожност на договор и др. с които се предявяват права, които не могат да бъдат предмет на вземания, подлежащи на приемане от синдика и на включване в одобрения от съда списък.
Третото допълнително селективно основание е бланкетно посочено – не са изложени съображения защо формулираният въпрос би бил от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените от него основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2771/24 август 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3639/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: