2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 10.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3162 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя М. К. П., чрез адв. Т. И., против решение № 2073 от 30 март 2017 г., постановен по гр.д. № 13089 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което се потвърждава решение № 6595 от 15 май 2016 г., постановено по гр.д. № 14898 по описа на районния съд в [населено място] за 2015 г., в частите му, с които дружеството е осъдено да заплати на К. В. П., с адрес в [населено място], сумите 9727,92 лева неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.-31.10.2013 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, 274,95 лева за положен труд в дни на официални празници за м. май и септември 2013 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, 1368,36 лева мораторна лихва за забава върху първата главница за периода от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение, до предявяването на иска, 59 лева мораторна лихва за забава върху втората главница за периода 05.2013 г. до предявяването на иска, 22,84 лева мораторна лихва върху втората главница за периода 01.10.2013 г. до предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил, съответно не е дал необходимите указания, по обоснованото оплакване във въззивната жалба за лаконичност и неизчерпателност на доклада, в който е посочено, че в тежест на работодателя е, в случай, че ищецът установи факти и обстоятелства, за които му е разпределена доказателствената тежест, то ответникът да докаже факта на плащането, и липсва отделяне на спорното от безспорното. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с отказа си да допусне до разпит поисканите с въззивната жалба двама свидетели за начина на съставяне, разпечатване и подписване на дневните финансови отчети и практиката, установена в съответния магазин през процесния период, като се оспорва изводът на съда за преклудиране на искането, защото финансовите отчети от дневните касови обороти не са обсъждани в първоинстанционното производство, не са били представяни, нито приемани като част от доказателствения материал, но съдът ги е обсъдил и се е позовал на тях. Сочи се и че съдът е основал изводите си на показания на косвени свидетели, за които не е посочил защо ги кредитира, без свидетелят да е имал възможност за лични впечатления относно полагането на труд и извънреден труд от ищеца, а и периодът, визиран в показанията на съответния свидетел, е различен от процесния. Въззивният съд не е обсъдил всички релевантни факти и доводи на страните – липсват доказателства за положен от ищеца извънреден труд и труд по време на официални празници; графиците са оспорени по същество, но са използвани от вещото лице при изготвяне на експертизата пред първата инстанция; разпитан е свидетел, чиито показания са неотносими към предмета на доказване. Подчертано е, че съдът е цитирал решение по административен спор, без в това дело да е коментиран фактът на административното нарушение с оглед изготвянето на графици, за което е наложена и съответната административна санкция, но не е установен фактът на полагане на извънреден труд въз основа на изготвени и приети графици. Въззивният съд освен това не е коментирал финансовите отчети от дневните касови обороти, и така не е обсъдил обстоятелства от значение за изхода на спора. Оспорена е необходимостта заключението на вещото лице да бъде ценено, след като то е градено само върху твърденията в исковата молба. Съдът не е коментирал и справката от работодателя за ползван и заплатен на ищеца отпуск, поради което е опровергано за съответните дати да е бил на работа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, решение според касатора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът К. В. П., с адрес в [населено място], не взема становище по жалбата.
Въззивният съд приема за установено, че съобразно Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството се изготвят индивидуални графици за работното време на всеки служител, като в края на отчетния период, предвиден за сумирано изчисляване на работното време, е следвало да се извърши преценка дали отработените часове надхвърлят нормалната продължителност на дневното работно време съгласно чл. 136, ал. 3 КТ, съответно положен ли е през периода извънреден труд, но това не е било направено от ответника, като за периода 01.05.2013 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, се приема за установено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и счетоводната експертиза, че е положен извънреден труд, който не е платен на ищеца. Извод за пренебрегване на разпоредбите на трудовото законодателство се аргументира с влязло в сила решение по административно дело, както и с останалите събрани доказателства. За практиката на дружеството за неотчитане в системата на работното време на управителя, са кредитирани свидетелски показания. Прието е, че съответното влязло в сила решение по административното дело установява полаган труд от ищеца за периода 07.07.-22.07.2013 г. без почивен ден (и така е нарушена междуседмичната почивка), а на 06.09.2013 г. е положен труд на официален празник. За неоснователно е прието стореното от дружеството оспорване на представените по делото графици, във връзка с липсата подпис върху тях, тъй като според свидетелските показания такава е била практиката на дружеството – на управителите се пращали ежеседмични графици, които да се потвърждават с имейл от ръководството; тази практика била установена и от инспекцията по труда; освен това не е оспорена практиката за изготвяне на графиците по този начин, а че не били подписани. За установено е прието, че за съответния период ищецът е отработил вповече 354 часа, за което се дължат 9727,92 лева и за работа в ден на официален празник 474,95 лева. По възраженията относно изготвения по делото доклад е прието, че процесуалният представител на ответника не е направил каквито и да е възражения или искания за неговото допълване или изменение.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
По въпроса длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоинстанционния съд указания не са събрани в първата инстанция, се твърди противоречие с разясненията, дадени от ОСТГК в т. 2 на ТР № 1/2013 г. В цитираното тълкувателно решение, при отговор на въпроса какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, се разяснява, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, като докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Подчертано е, че когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В процесния случай докладът на първоинстанционният съд е изключително лаконичен, макар да съдържа указания за тежестта на доказване, но без да е сторено отделяне на обстоятелствата и правата, които се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, и без да е указано на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Страните не са изразили възражения по този доклад. Във въззивната жалба се поддържа осъществено от първата инстанция процесуално нарушение, изразило се в липсата на правилно отделяне на спорните от безспорните факти, както и указание на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства. Същевременно, като искане в жалбата по отношение пороците, свързани с доклада по делото, се заявява само допускане на свидетелски показания за разясняване на начина на съставяне, разпечатване и подписване на дневните финансови отчети и практиката, установена в съответния магазин през процесния период. Изрично е посочено, че искането се прави заради пропуска на съда да се произнесе по искането за представяне на дневните финансови отчети и позоваването и обсъждането им в обжалваното първоинстанционно решение. Въззивният съд е намерил искането за допускане на доказателства за преклудирано, а по оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводството при изготвяне на доклада, приема, че възражения срещу доклада не са направени от процесуалния представител на дружеството. Изводът за основателността на претенцията не е обоснован и свързан с подписани касови отчети на магазина. Посочените обстоятелства сочат, че е налице формално осъществяване на твърдяното процесуално нарушение, което обаче в случая не е обусловило изхода на спора. И това е така, защото освен заявяването, че нарушението на процедурата е осъществено и е препятствало организирането на защитата на страната, всъщност оплакването е развито изцяло върху твърдението за неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства – твърденията на дружеството са организирани около стореното оспорване на представени по делото графици и използването им за целите на експертното заключение. От друга страна, от доказателствените искания във въззивната жалба е ясно, че се оборват заключения на първата инстанция, обосновани с дневни финансови отчети на магазина, каквито изобщо не са били предмет на разискване, респективно – не са станали основа за решението на въззивния съд. По същите съображения касационният съд приема за необуславящи изхода на спора и следващите три въпроса: при изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да заключи, че твърденията на ответника са недоказани, без да му даде указания, че следва да посочи доказателства за приетите от съда за релевантни, но неизяснени обстоятелства; длъжен ли е въззивният съд да уважи доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба страната е поискала събирането им, като непредставянето им в срок в първата инстанция е пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства; какви са процесуалните възможности на страните и правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК (непълен доклад), респ. какви са правомощията на въззивния съд да попълни делото с относими за спора нови доказателства във въззивното производство, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, когато въззивната жалба съдържа оплаквания за посочените нарушения, допуснати при разглеждане на делото от първия съд. Посочената съдебна практика, поради необуславящия изхода на спора характер на въпросите, не следва да се съобразява.
Накрая се пита когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника. Въпросът, макар и значим по принцип, не е обуславящ изхода на спора, тъй като посочената в него хипотеза не е осъществена в настоящото производство – липсва препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд е дал своите отговори на доводите на касатора, посочени във въззивната му жалба, а дали те са законосъобразни, не може да се преценява в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2073 от 30 март 2017, г. постановен по гр.д. № 13089 по описа на Софийския градски съд за 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: